Милко. Ти ме познаваш, Иванко, и мисля, че не тряба да те уверявам във верността си, особено в тая работа…
Иванко. Горкият Милко! Ти си зле оскърбен от Асеня, но…
Милко (махва с ръка). Не е сега за това. Речта ми е, че аз някак се страхувам от Исака.
Иванко. Много си подозрителен, Милко; но както и да е, брат ми е с него.
Милко. Да, негова светлост не знае почивка.
Иванко (радостно). Ето, че и той иде.
ЯВЛЕНИЕ VII
Прежните и Драгомир.
Драгомир (влиза и се огледва).
Иванко. По-скоро, брате, че с нетърпение те чакам.
Милко. Е сега ѐ за ваша светлост говорехме.
Драгомир. Сами ли сме?
Иванко. Не бой се, у дома си.
Драгомир. Понякогаж и стените имат уши, че… (Снижава глас.) Нищо не знаете?
Иванко. От тебе чакаме нещо хубаво.
Драгомир. Досега много добре върви! Никой не знае нищо, а царят вярва всичко.
Иванко. Но пратеникът затворен, знаеш ли ти това?
Драгомир. Така е, но всички мерки са зети — не бой се.
Иванко. Царят не те е дирил?
Драгомир. Сега отивам при него. Вика ме и, струва ми се, за това е. Само внимаване — ха! Дору се махне оттука Петър, че после е лесно. Аз вече приръчах на Добрина каквото трябаше. Не бива да изгубваме нито минута.
Милко. Аз се не мога хубаво да разбера: нима когато князът е вън от Търново, той ще е по-безвреден за нас?
Драгомир. Това е необходимо за нашата работа.
Иванко. Тука е дълбок план, Милко. Петър ще бъде изгонен оттука като изменник на царя, като предател на отечеството… нали така? (Гледа на брата си, клати глава и се смее.)
Драгомир. Само това да не забравяте: Петровото изгонване ще бъде тайна, но малко по малко тая тайна ще се разгласи, та…
Иванко. Когато се случи нещо с Асеня, всичкото ще се стовари на злонамерения, злоумишления Петра, а ние, като предани слуги на Асеня и верни синове на отечеството, ще се въоръжим против Асенюва враг и ще запазим престола от злоумишлениците… Разбираш ли Милко?
Исак (се показва, чисти потта от челото си и се вслушва).
Драгомир. Такива работи тъй стават, Иванко. Който не ще така, нека си седи и нека става слуга на другите.
Иванко. Добре, добре… Не бой се, аз няма да изменя.
Драгомир. Това го аз зная. Но тряба вече да вървя. (Тръгнува, но пак се повръща.) Ами от Цариград има ли нещо? Аз забравих да питам Исака.
Иванко. От Цариград вестите са добри: щом стане нужда и императорските легиони са тука.
Милко. Аз отдавна мислех да ви поговоря за това. Не може ли без тези легиони? Те не са и не могат да бъдат приятели на българското царство.
Драгомир. Работата не е играчка, Милко, и затова тряба да сме готови от всяка една страна. Знаем ли какво ще ни се случи?
Милко. Каквото и да се случи, лошево ще бъде и за нас, и за царството ни, ако оставиме да стъпи в земята ни неприятелски крак. Аз това съм пресмятал най-много. Ако дойде работата със сила да си постигваме целта, та още със сила неприятелска — тогава тежко и горко на нас и на земята ни. Помислете хубаво.
Иванко. Милко има право.
Драгомир. Е де, за това друг път ще си поговорим. Да ида сега при царя. Докато се върна, срещнете се с Добрина, та поговорете и с Исака. Този старец е злато за нас. (Отива.)
ЯВЛЕНИЕ VIII
Прежните без Драгомира.
Иванко. Дай ръка, Милко. Сега те познавам и оценявам аз най-добре. Ти имаш благородна душа и дору си ти с мене, аз няма да се страхувам нито за нашето предприятие, нито за царството…
Милко. Вече сме в огъня, Иванко, и връщане няма. Но ти казвам отсега, че дотогава, докато борбата става между тебе и Асеня, аз съм цял твой; но ако — не дай боже, — ти срещнеш на пътя си народа и поискаш с помощта на враговете му да го потъпчеш, тогава аз съм твой враг. (Отива си.)
Иванко (гледа подиря му). Честити Милко! Триж по-честити от мене!… Ти имаш за какво да се сърдиш на Асеня, имаш за какво да му отмъстяваш, ами аз? И колко си ти горен от мене!… В тебе ще има сила да забравиш отмъщението си, щом видиш, че за царството има опасност, но аз ще мога ли да се откажа от своето пъклено желание? Или страшната мисъл ще ме завлече дотам, щото народът и потомството ще прокълнава името ми. (Свежда глава и си отива полекичка.)