ЯВЛЕНИЕ IX
Исак сам.
Исак (влиза и се огледва настрани). Уф!… Тези хора не ми дават покой ни минута! Малко да се позабавиш нейде, гледай, че си изпуснал нещо; тряба насякъде да тичаш, насякъде да се намираш. А! Смятате да не пущате нито един крак от моите легиони в земята си? Хубава работа! Че за това ли се трудя аз деня и нощя? Я ги гледай! Те сами нищо не могат да направят, тряба аз да върша всичко, а пък още седнали да хитруват и мъдруват… (Разхожда се.) А! Почтений мой Милко! Ти си хитрият, ти даваш този ум… Ех, наша милост ще се помъчи да се запознае с тебе по-отблизо. (Усмихнато клати глава. Помислюва.) Колко работа има! И се тряба бързина. Тодорка, тя да е жива, добра работа върши. Тряба сега по-скоро да се разправим със Сима и с пратеника… Само бърже да се пипа! Колко може бърже! Напъни се още малко, Исаче, напъни!… (Тръгнува да си отива.)
ЯВЛЕНИЕ Х
Исак и Тодорка.
Тодорка (влиза бърже). Добре, че те намерих, тате.
Исак (бърже се обръща към нея). Недей вика така…
Тодорка. Не бой се, аз разгледах хубаво: няма никой.
Исак. Как я караш?
Тодорка. Досега добре върви. Като не знаях как върви работата тук и време ли е да ги оставя, аз ги склоних да идеме на разходка.
Исак. Много добре, Тодорке, много добре! Гледай само по-далеч от палата: в тези часове Петър и Мария не тряба да се навъртват тук. И знаеш ли какво още? (Приближава до нея, поозъртва се и до ухото ѝ снижено.) Симо тряба да се премахне.
Тодорка (подръпва се назад). Нима тряба?
Исак. Без друго! Ако туй не стане, всичко е изгубено.
Тодорка (помислюва). Добре, тате.
Исак. И колкото може по-скоро.
Тодорка. Добре, добре… Да вървя, кога е така.
Исак. То ще тряба и Милка, ама той още е потребен на нас. Само хубаво гледай, чедо мое: не изпущай нищо и пред нищо не се спирай, защото, ако чакаме от тези българановци нещо хубаво за нас, била ни работата нам.
Отиват си — Тодорка на една страна, Исак на друга.
Сцена втора
Царските палати.
ЯВЛЕНИЕ I
Асен сам.
Асен (влиза умислен, в ръце му едно писмо. Мисли с подпряна на ръка глава. Дига глава). Злочестината да дойде оттам, отдето никак не се надяваш! Брат, хубав брат да стане на брата!… Братските връзки, светите братски чувства се потъпкват, потъпква се и светата любов към народа и отечеството… Колко е тежко това! Колко боли на сърцето! (Въздиша и мисли. Бързешком дига глава.) Не! Това не е истина! Лъжа е това! Клевета е това върху хубавия ми брат!… (Дълго и с внимание гледа на писмото, що го държи в ръка. Отпуща ръце и силно въздиша.) Но това е истина! Братова ми ръка пише тук… уверява ме и отец Иван. Каква голяма злочестина! (Клати жаловито глава и въздиша. Чете.) „Готов съм да изпълня желанието на ваше величество, щом се видя на братовото си място. Защото брат ми е упорит и без друго ще се срещнат големи мъчнотии, затова необходимо е обещаваните от ваше величество 10 000 храбри войника да бъдат готови на всяка минута да навлязат в България…“ (Клати глава.) Петре! Петре! Какво правиш ти, злочестний? Как си можал ти да направиш това. Как твоята ръка не е треперала, като си писвал предателството на отечеството си? (Мисли, въздиша и пак начева да чете.) „Подробните условия за това ваше величество ще получи на особно. Не може ли някак да се склони Исак, за да вземе и той нашата страна? Брат ми с гостоприемството си твърде го е привързал към себе си…“ (Крачи насам-нататък.) Предателство!… Толкова труд и мъки, толкова жертви и така много пролята кръв!… Какви хубави свети чувства! Какви хубави свети надежди!… И всичко това се потъпква, а злочестият ни народ, който едвам се посъвзе малко, едвам видя бели дни, хвърга се пак в злочестина… Да, да… хвърга се в злочестина, предава се на опропастяване… И от кого? От Асенювци! От Петра! От моя хубав брат Петра!… (Закрива лице с ръце и стои така.)
ЯВЛЕНИЕ II
Асен и Телохранител.
Телохранителят (показва се на вратата). Негова светлост великият съветник чака повеленията на ваше величество.