Асен (стреснато дига глава). Драгомир ли? Кажи му да дойде.
Телохранителят отива си.
Асен (скрива писмото). Как плаче и се къса сърцето ми! (Въздиша.) Но тряба да съм твърд! Тряба да забравя, че съм брат, а да помня, че съм цар, че съм пазител на спокойствието и доброчестината на моя народ, пазител на целостта и величието на българското царство, което се придоби с такива мъки и жертви… Брате, брате!… (Клати глава, въздиша и сяда.)
ЯВЛЕНИЕ III
Асен и Драгомир.
Драгомир (влиза и отдален се покланя). Мир и любов, царю честитий.
Асен. Ти дойде, Драгомире.
Драгомир. По царското ви повеление, царю.
Асен. Така! Аз те виках. Седни.
Драгомир (покланя се и сяда).
Асен (мисли малко). Я ми кажи, Драгомире, какво би направил ти — да речем — с брата си, ако той би намислил да навлече злочестина на царството?
Драгомир (стресва се). Бог пази царството ни, царю честитии.
Асен (не забележва смущението на Драгомира). Ако би той за постигвание на целта си да вика на помощ злите врагове на отечеството ни…
Драгомир (уплашено). Това… царю честитий… това… не е… не може да бъде…
Асен (изглежда го). Какво ти е, Драгомире?
Драгомир (още по-уплашено). Царю честитий!… Това… не е… не може… (Понечва да седне на колена.)
Асен (възпира го). Добрий и верний ми Драгомире! Тебе те поразиха моите слова; ти се уплаши и трепереш…
Драгомир (дохожда в себе си, но се още безпокойно). Словата ти са страшни, царю. Няма българин, който да мисли злото на царя и на царството. (На себе си.) Какво щях да направя…
Асен. Няма. Но ако би да има такъв?
Драгомир. Ако би да има и ако би да е той брат ми, аз сам с братските си ръце би го удушил.
Асен. Какво?
Драгомир. Царю честитий, който въстава против царя и царството, той въстава против самаго бога и който и да е той, правосъдието строго го осъжда.
Асен (като че уплашено). Правосъдието!… Ти право казваш, Драгомире. Пред това божие око тряба сърцето да мълчи, чувствата да замръзват. Нека бъде тъй! Строго осъждание и наказание: пред правосъдието са всички равни. На, чети и си изпълнявай длъжността. (Подава му писмото и затуля с две ръце очи си.)
Драгомир (зема писмото, прекарва с ръка по лицето си и казва на себе си). Какво щях да направя, боже мой, какво!… (Чете тихичко и после скачва уплашено.) Как? Петър! О, царю! Това е клевета!
Асен (открива лице). Писмото негово, Драгомире.
Драгомир. Клевета е, царю, голяма клевета е!
Асен. Увери ме, верний ми Драгомире; увери ме, че това е лъжа, че това е клевета, и аз вечно ще ти бъда благодарен.
Драгомир. Клевета е, царю! Петър не може да бъде изменник.
Асен. Не може! Кой би повярвал това! Кой би по-мислил таквози нещо за Петра?
Драгомир. Не може, царю! Не го вярвам.
Асен (въздиша). Вярваш ли, Драгомире, че отец Иван, този свети старец, ще лъже и ще клевети?
Драгомир. По-скоро заездите ще попадат от небето, отколкото отец Иван ще да излъже или ще да оклевети.
Асен. Чети, кога е така. (Подава му друго писмо.)
Драгомир (зема писмото и щом го поглежда, като че се уплашва). Ръката на светия старец! (Чете мълчешката и после отчаяно отпуща ръце.) Каква злочестина! Нима Петър?… Да, това е истина: това го казва и отец Иван… (Чупи ръце.) Плачи, Българийо! Радвайте се, врагове на българското царство!… Петър, опората на царството, надеждата на царя и народа, храбрият, умният Петър — предател и изменник!… Боже! Пусни огън да ни изгориш! Пусни камъни да ни избиеш!… Петър!… Трепери, земльо, че на тебе се върши такова страшно злодейство. (Закрива лице с ръце.)
Асен (стои със сведена на ръка глава. Постресва се и дига глава). Но стига толкоз. (Става.) Ние сме длъжни да прекъсваме пътя на злото. Нека се покажем достойни на себе си, достойни изпълнители на оная света обязаност, която ни е възложил всемогъщият бог. Ние сме пазители на правосъдието — нека това правосъдие постигне и брата ми, Драгомире? Нека се постъпи спрямо брата ми с всичката строгост. Престъплението е голямо, нека и наказанието бъде голямо.