Драгомир (мисли). Каква злочестина! И в това време, когато ние се приготвюваме за таквози важно предприятие… Не, царю честитий, в тая работа князът не е сам и не е той главата на нея. Тук тряба да има други начинатели и ръководители: те тряба да се открият и строго да се накажат, а колкото за княза — той не бива явно и строго да се осъжда, защото това ще породи соблазън, смущение…
Асен. И как още! Народът почита и искрено обича Петра!
Драгомир. За княза стига едно братско изобличение и мъмрение, царю.
Асен (повеселява). Колко ми успокояваш сърцето, Драгомире! Но това мъмрение не ще ли накара Петра още по-скрито и по-решително да върши работата?
Драгомир (мисли). А за по-голямо предпазвание може по причина на някоя важна и полезна за царството работа Петър да се прати в някоя далечна област и там да се задържва. Това никому не ще се покаже лошево, а пък и князът не ще бъде опасен, особено като има добро прегледване.
Асен Така, така ще направим, Драгомире.
Драгомир. Още едно ми се вижда необходимо, царю честитий. Пратеникът тряба строго да се изпита, а пък по никакъв начин да не се покрусва хубавото име на княза. Всичко тряба да се държи в голяма тайна и князът тряба да бъде чист пред народа.
Асен. Да бъде така, Драгомире. Но защо Петър не е чист пред мене и пред бога?
ЯВЛЕНИЕ IV
Прежните и Добрин.
Добрин (влиза уплашено). Злочестина, царю честитий! (Покланя се.)
Асен. Какво още?
Добрин. Симо умрял.
Асен. Какво? Симо? (Чупи ръце.) Най-старият, най-добрият ми велможа…
Драгомир (разперва ръце). Какво казваш, Добрине! Та отзарана беше здрав, читав, весел.
Добрин. Отровен…
Асен (бързешком). Отровен?! Де? Кога?
Добрин. Не се знае още, царю честитий, но от тях излязъл здрав и читав, а после, щом се върнал, зел да се мъчи и в мъки умрял. Казват, че бил у негова светлост, княза.
Асен (стресва се). У Петра!… Оставете ме. (Скланя глава на ръце.)
Драгомир и Добрин (поизглеждват се и тръгнуват да си отиват).
ЯВЛЕНИЕ V
Прежните и Началникът на тъмниците.
Началникът на тъмниците (втурва се и от вратата още сяда на колена). Милост, царю честитий! (Навежда се чак до земята.)
Асен (стреснато дига глава). И друго още? (Приближава се до Началника на тъмниците.) Какво е, злочестний?
Драгомир и Добрин (спират се като смаяни и безпокойни).
Началникът на тъмниците (умолително). Милост, царю! Аз не видях, не знам как се случи…
Асен (малко сърдито). Ще кажеш ли ти какво е?
Началникът на тъмниците Пратеникът, царю честитий, пратеникът, когото дадохте под мое нагледване, убит в тъмницата…
Асен. И това!… (Крачи насам-нататък.)
Драгомир и Добрин (поизгледват се).
Драгомир. Работата става сериозна…
Началникът на тъмниците. Убит и стражарят на тъмницата.
Драгомир. И не се знае кой?
Асен. Оставете ме. Идете си… (Сяда и с две ръце закрива лице.)
Другите си отиват.
ЯВЛЕНИЕ VI
Асен и Петър.
Петър (влиза весел). Добър ден, брате! (Спира се, като вижда Асеня умислен.)
Асен (бързешката дига глава). А! Ти ли си, Петре? (Става. Натъртено.) Дал ти господ добро, брате.
Петър. Като че не си добре.
Асен (усмихва се). Нищо, Петре, бях се позамислил малко. Ти как си?
Петър (весело). Аз ли? Аз съм много добре. Никога не съм бил така добре, както съм сега.
Асен. Радвам се, Петре; ами защо ли така?
Петър. Защо ли? Защото нашите пламенни желания се изпълнюват: царството ни от ден на ден укрепнува, народът забравя вече своите злочестини и се наслаждава със спокойствие и благоденствие, а името на Асеня, брате, благославя се с една искрена любов от целия народ. Ето в какво се уверих аз в сегашното си пътувание по държавата…
Асен. И тая народна любов към престола и Асеня ти още повече я усили и укрепи, нали?