Петър. Не аз, а добротата на цар Асеня, неговите славни победи над враговете ни. Знаеш ли ти, че народът е много благодарен от това, дето чува, че царят му се готви след малко съвършено да смаже лошите му врагове? Това е за учудване. Народът е готов с тебе да върви и в огъня.
Асен. И Асен не тряба да се страхува от никакви врагове, нито вътрешни, нито вънкашни, нали? (Начева да се разхожда.)
Петър. Ти ме учудваш, брате! От какво са ти дошли сега такива мисли? От възцаряванието на Асеня и досега България не е имала вътрешен враг; тя и отсега нататък не може да има.
Асен (турга си ръката на рамото му и го гледа в очите). Ти вярваш ли това, Петре? Вярваш ли го ти? Дай, боже, да бъдеше така… (Въздиша и се разхожда.)
Петър (гледа го смаяно; на себе си). Това не е току тъй: тук има нещо. (Високо към брата си.) Много време ли има, брате, откакто съм изгубил твоето доверие? Ти имаш нещо на сърце си, ти се мъчиш от някоя страшна мисъл…
Асен (спира се). Догади се, брате. Да знаеш колко ме боли сърцето, колко ми е мъчно, Петре!…
Петър. Та от що, брате? Вярвай, че аз нищо не отбирам. Та и откога това? Отзарана не бяхме ли наедно? Ти беше съвсем инак…
Асен (приближава се до Петра). Симо умрял, Петре.
Петър (уплашено се дърпа назад). Симо ли? Че той преди малко беше с мене… Е сеги е се върнахме от разходка, смяхме се, приказвахме… Той беше така весел, здрав, говорлив…
Асен. Смъртта му е от отрова…
Петър (смаяно). От отрова!… Симо беше един от най-преданите, от най-верните велможи… От отрова! Да, брате, тука има нещо.
Асен (усмихва се). И аз тъй мисля, Петре. И да ти кажа ли какво е? (Натъртено.) Появява се враг, опасен, страшен, който иска да нанесе убийствена рана на нашия народ, който иска да направи прах и пепел нашите досегашни грижи и трудове, който иска да снижи и съвършено да опропасти българското царство…
Петър. Какво? Какво? Враг опасен, страшен? Та ние първи път ли ще се срещаме с врагове опасни и страшни? Слава богу, ние сме научени да смазваме страшните си врагове… Или… сега ние не сме онези, които бяхме преди? Или сега у нас наместо юнашка кръв тече вода?
Асен. Петре! Врагът е страшен, защото е отвътре, защото се намира в палатите, защото…
Петър. Има съзаклятие ли? Не вярвам, брате мой: Асеня обичат всички…
Асен (усмихва се горчиво). Така е, но чувай какво има: този враг почена вече кървавото си дело — Симо е първата негова жертва…
Петър. Така!
Асен. И знаеш ли още какво има: от Цариград получихме страшни вести.
Петър. От Цариград ли?
Асен (гледа го в очите). Та и още има: пратеникът, който донесе тези страшни вести и който се турна в тъмницата, намери се, е сеги ѐ, убит в тъмницата; убит се намери и стражарят. Нима ти нищо не знаеш за всичко това?
Петър (смаяно и уплашено). Какво казваш ти, брате мой! Сега първи път чувам…
Асен. И чувай, чувай още. Този враг… знаеш ли го ти кой е той?
Петър. Колко страшно ме гледаш и колко си безпокоен?
Асен. Знаеш ли го ти — този враг? Той е… той е — брат ми! (Показва с пръст на Петър.)
Петър (стреснато извиква). Ах!… (Улавя се за космито и уплашено гледа на Асеня.)
Асен. Брат ми, милият ми брат Петър!… Чети и се радвай. (Подава му едно писмо и с кръстосани ръце стои отпредя му.)
Петър (бързешком зема писмото разтреперан, чете го мълчешката, слехти, изпуща писмото и скланя глава на ръка.)
Асен (разперва ръце и се смее горчиво). Позна го… позна писмото си. (Кръстосва пак ръце, гледа Петра, клати глава и жаловито.) Брат ми, в жилите на който тече истата кръв, както и в моите; брат ми, който си е проливал кръвта за свободата на милото ни отечество; брат ми, който вярвах да обича народа повече, отколкото сам аз, който мислех, че е готов да жертвува мило и драго за доброчестината на тоя народ — този ми брат вика сега най-лошите неприятели на царството ни, вика гърците да дойдат с войска в България да му по-магат…
Петър (постресва се и си остава в прежното положение).
Асен. И защо? Против кого? Против брат му Асеня и за тази… за тази царска корона! (Показва на короната си. Въздиша.) Предава милия си народ на най-лошевите му неприятели, обрича на опропастявание българското царство само и само да види тая корона на главата си… И кой го прави това? Брат ми! Брат ми Петър… (Отчаяно стисква ръце и скланя на тях глава.)