Мария. Че преди малко ние бяхме наедно. Аз го оставих у чича.
Асен. И той беше здрав, весел?
Мария. Така здрав, така весел като никога! Разказваше ни, разсмиваше ни… Ние го дразнехме, лъжехме го, като му подавахме чаша с вино… Тодорка наливаше, а аз му подавах и тъй беше весело на всинца ни… Така изеднъж…
Асен. Той ми беше един от най-добрите велможи, чедо мое: да го изпроводим поне, както прилича. Иди се приготвяй за туй печално тържество, дъщерко моя.
Мария. Това ли е било тържеството! (Отива си печална)
Асен (гледа подиря и и тежко въздиша). Никога не се научвай, чедо мое каква люта рана гори в татковото ти сърце! Поне ти недей се научва това и недей изпитва тези горчиви мъки, които така люто късат сърцето ми. (Умислен.) Със сълзи на очи! И те вече се разпоредили… (Мисли и въздиша.) Всичко е вече свършено между нас и ние, два брата, вече сме чужди един на друг!… Каква голяма пропаст ни раздели и как скоро!… (Крачи.) Никога вече не ще се прегърнеме ние като братя, не ще се сприкажеме и посъветваме като братя… Или той може би ще се яви тук братоубийца… (Стресва се) Колко съм злочестен! (Скланя глава и стои така)
ЯВЛЕНИЕ VIII
Асен и Петър.
Петър (влиза преоблечен в пътни дрехи, спира се и гледа на брата си, клатешком глава, с наскърбен глас). Ти си нажален, ти мислиш. Защо мислиш? Погледни! Твоята царска воля се изпълня по-скоро, отколкото може би се надяваше ти сам. Ти отрано си се разпоредил така и на̀, гледай: аз отивам, за където ти е волята. „Никой не тряба да знае защо Петър тъй скоро оставя Търново и никой не ще да знае!“ Погледни! Аз съм готов.
Асен (подига глава, изглежда брата си със страх и пак я свежда.)
Петър. Защо си нажален? Защо мислиш? Петър, изменникът, предателят на отечеството и царството, отива си вече. Петър оставя Търново, а заедно с него (въздига глас) махва се оттука и злото… (смее се) махва се злото, ужасното зло… махва се проклят… (Бързешком се улавя за сърцето; със снижен глас) Но спри се, сърце, защо толкоз тупаш? (Мълчи. Клати глава) Успокой се, брате! Аз отивам. Защо мислиш? Ето: опозорен, унижен… вече чужд от братско доверие, от братска любов, Петър си отива и ще си прекарва дните в краищата на милото си отечество като един от най-отхвърлените, най-ужасните злодейци!… И кой знае? Може би последното слово, което Петър ще чуе, преди да иде в гроба, ще бъде проклятие от брата му, проклятие от цял народ… И защо? (Гласът му плачешката се прекъсва и той затуля бързешком лицето си с ръце.)
Асен (и той затуля лице с ръце).
Петър (дига глава тресешком). Но изменникът, предателят и убийцата си отива! Не мисли, няма вече от какво да се безпокоиш и страхуваш… Прощавай! Прощавай, брате мой, и успокой се!…_(Отива си.)_
Асен (стои със закрито лице. Зачува се жална песен, Асен открива лице и слуша.)
Петър (пее зад сцената).
Асен (простира ръце, към дето се чува гласът). Петре, брате!… (С отчаяние отпуща ръце.) О, тежко било да бъде човек цар и брат!… (Отива си.)
ЯВЛЕНИЕ IX
Исак сам.
Исак (влиза осторожно и кихва). Наздраве! Добър път!… Ха, ха, ха! Как всичко върви добре!… И не ти тряба много залисия; натъкми всичко умно, дай му пътя и после кръстосай ръце, стой и гледай само — всичко ще стане по волята ти. (Разтрива ръце.) Ех, че умни глави били тези българи…
ЯВЛЕНИЕ X
Исак и Тодорка.
Тодорка (показва се осторожно и гледа по страните).
Исак. Дойди, Тодорке, дойди!
Тодорка (влиза). Ти тука ли си?
Исак. Ами че как! Тряба да се нагледва, чедо мое, да не удари някак накриво. Ами ти!
Тодорка. Остави се! Аз се измъчих с Мария; страх ме беше да не дойде тук и да намери чича си… Тя, глупавата, мисли, че всичко е за Сима. А Симо…
Исак. Знам, знам… И пратеникът отиде подире му, но — те, сега за това. Ами видя ли как сладичко се прощаваха двамата братчета? Ехе! Сякаш че бяха гълъбчета.