Мария (стресва се и още повече се наклонява).
Тодорка (продължава все жаловито). Иванко, когото аз намерих весел и безгрижен, начена да ходи дълбоко умислен и нажален; само когато се заприказваше с мене, ставаше някак весел — така ми се струваше мене — и това аз го вземах за знак на негова дълбока към мене любов. (Въздиша силно.) Злочеста аз! Аз забравях, че Иванко не може да залиби една робиня, че той е твърде високо от една захвърлена в чужбина и злочеста мома… Той либи друга, царкиньо, друга!… (Затуля лице с ръце и заплаква.)
Мария (става и се приближава до Тодорка; смутено). Тодорке! Какво правиш ти?
Тодорка (без да открие лице). Мъчно ми е, царкиньо, много ми е мъчно…
Мария (открива й лицето). Но успокой се, Тодорке. Отде знаеш ти, че Иванко либи друга, а не тебе? Ти си млада, ти си хубавица…
Тодорка (гледа благодарно на Мария). Колко си добра, царкиньо! Ти искаш да ме утешиш и успокоиш, но (въздиша) сърце ми ми казва, че Иванко не може да обича и не обича една робиня, че той…
Мария. Остави се от тез мисли, Тодорке, сърце ти може да те лъже… Може Иванко… Успокой се… (Сяда умислена.)
Тодорка (с въздъхване). Дай, боже! Но не, царкиньо, не! Аз знам хубаво, че Иванко не ме либи, че той… Но какво правя аз? Прости ме, царкиньо, аз със своите глупавини и на тебе докарах мисъл и жалост… Ох-ох! (Сяда.)
Мария (дълбоко умислена и като че отговаря на себе си). Затова ти тъй често биваш умислена…
Тодорка (гледа на Мария и сдържано се поусмихва)
ЯВЛЕНИЕ II
Прежните и Баба Кера.
Баба Кера (влиза и още от вратата се залава да разтребва и да си хортува). Я гледай, я гледай…
Тодорка (начева да отбирва цветя).
Баба Кера. Дето да погледнеш, се цветя…
Мария (малко стреснато подига глава). Ти ли си, бабо? Какво има?
Баба Кера (поема отдолу едно цвете, изправва се и охка). Няма нищо, пиленце.
Мария. Ами чича вижда ли?
Баба Кера. Виждах ами… Сла’а, боже! Защо ли ги разпилявате тъй?… (Свежда се настрана и земва цвете.)
Мария. Де беше той?
Баба Кера. Отиваше при татка ти, пиле.
Мария. Не пита ли за мене?
Баба Кера. Та аз за то дойдох я… Рече и ти да отидеш там… (Пак се свежда и земва цвете отдолу. Изправа се.) Ох!… Я гледай колко са (показва си престилката), току ги разпиляавате…
Тодорка (става). Ето и китките, царкиньо, станаха. (Показва на китките.)
Мария. Къде, Тодорке?
Тодорка (усмихнато). Заседях се, царкиньо, а пък татко трябва да се безпокои вече… Ти го знаеш я какъв е той…
Баба Кера (показва пак престилката си). Какво да ги правя?
Тодорка. Хвърли ги, бабо, те не са хубави.
Мария. Само, Тодорке, пак скоро да дойдеш, че имаме още много работа за празника. И чувай, не мисли толкова…
Тодорка (усмихва се и с въздишка). Ще гледам, царкиньо. Остани си със здраве. (Тъгнува.)
Мария. Със здраве, Тодорке! Много здраве и на татка си, чу ли?
Тодорка (покланя се засмяна и си отива).
ЯВЛЕНИЕ III
Прежните без Тодорка.
Мария (стои до масата умислена).
Баба Кера (гледа с недоволство към дето изминаТодорка). Да ги хвърля! Не са хубави… (Сърдито изсипва цветята от престилката си в една от кошниците.)
Мария. Ти като че си сърдита на Тодорка, бабо?
Баба Кера. Защо да й съм сърдита, пиле мое? Не й съм сърдита, но… знам ли аз? Н’ам как ми се показва тя…
Мария. Ти се мъмриш за нея, бабо; какво ти е сторила тя?
Баба Кера. Сла’а, боже, царичке!… Какво ще мъмря, пиле, няма какво да мъмря! Тя с татка си току ходи у Иванкови!…