Тодорка (смее се). То стана много хубаво! Само, тате, да се махваме оттук, да не би да ни намери някой… Знаеш дяволът си няма работа…
Исак. Не бой се. Иванко е дал заповед на стражата да ме пущат навсякъде, ама ти добре казваш, да се махваме… (Отиват си.)
Действие трето
Сцена първа
Иванковите палати.
ЯВЛЕНИЕ I
Иванко и Драгомир.
Иванко (седи дълбоко умислен).
Драгомир (влиза). Ти си се върнал вече; барем свърши ли нещо?
Иванко (дига глава). Свърших. (Въздиша и скланя глава).
Драгомир. И благополучно?
Иванко (само с глава потвърдява).
Драгомир. Слава тебе, господи! (Сяда.) И отвън всичко е благополучно, само тряба сега…
Иванко (дига глава). Колко и какви големи жертви иска нашето дело, брате! (Клати глава.)
Драгомир (усмихнато). Ти мислиш, че Мария не ще да се радва, като се види царица? Бъди спокоен, Иванко! Жените са се жени: покажи на жената нещо пъстричко, таквоз, което да бие на очи, да блещи, и жената зарад него забравва всичко. (Смее се.)
Иванко. Но дай да знаеше ти колко пламенно и искрено ме обича тя!… Дай да видеше, брате, колко много се радва тя, каква доброчестина се изказва в очите й, на лицето и, когато чуе тя от мене, че аз я обичам…
Драгомир. Та какво по-добро искаме от това? Ще каже, че нашата работа много благополучно ще се свърши.
Иванко. На мене ми е мъчно да я лъжа така лошо, брате мой. Не знаеш ти колко ми дохожда мъчно и тежко, когато гледам на нейната хубава радост и когато си помисля, че всичко това ще се развали, че нейните най-свети и сладки надежди ще се обърнат на прах и пепел…
Исак (подслушва).
Драгомир. Да не ти се е възвил пак умът?
Иванко. Но аз обичам Тодорка, разбираш ли? Аз я обичам и не мога да се откажа от нея. Как! Без нея аз да царувам? Тодорка да не бъде украсена с царска корона? Да бъде тя отхвърлена, оставена?…
Драгомир. Аз пък ти казвам, че без Мария всичките ни трудове ще отидат напусто. (Става.) И гледай що ни чака тогава: всичко ще се натрупа на нашата глава, а ти знаеш как народът обича Асеня и какво би направил на неговите врагове.
Иванко (става). Само да сполучех аз сега, та после — лесна е разправата с народа.
Драгомир. Чуваш ли? Само тогава се надявай за успех, само тогава вярвай, че ще спечелиш любовта на народа и ще се удържиш на българския престол, когато всичко се струпа на Петра, а ти се явиш като защитник на злочестия Асеня, Мария пък те провъзгласи явно и тържествено за свой мъж и наследник на татка й.
Исак (дига ръка). А-а! Май на лошево се възвива.
Иванко (умислено клати глава). Колко е лошево!
Драгомир. Лошево, нелошево — така тряба да стане. А пък ако не стане така, тогава, колкото и да успееме, не чакай нищо друго освен смъквание от престола, междуособие, опропастявание на царството — това тряба да чакаме.
Исак. О-хо-хо! Пак му стигало умът…
Иванко. Мъчно!
Драгомир. Няма нищо мъчно. Имаме още доста време. Никой не знае нищо, всичко е приготвено хубаво, ти имаш вече в ръце царския палат — полекичка, тихичката да се свърши работата, тая нощ ли, през другата нощ ли, но така, щото и Иванко, и Драгомир, и тоз, и онзи да си останат чисти, любители на Асеня и спасители на царството и престола. Разбираш ли? Така и Мария, и народът — ако щеш, и потомството ще ни благославя.
Исак. Мишките много кроят, но да видиме котката какво ще рече… (Готви се да влезе.)
Иванко (въздиша и клати глава). Както щеш говори, ама — мъчно!
ЯВЛЕНИЕ II
Прежните и Исак.
Исак (влиза крадешком). Новости, славни велможи, новости!
Иванко и Драгомир (стреснато се обръщат към него).
Драгомир. Какви новости?
Исак. Малко са не тъй добри, ама за решителни хора това е нищо. Виждате ли, аз обичам да правя философски заключения…
Иванко (нетърпеливо). Новостите?
Исак. Новостите са за нашата работа.