Драгомир. Че какви са?
Исак. Те са такива, щото една минута бавение — и ние сме изгубени.
Драгомир (безпокойно). Че какво има? Кажи де!
Исак. Отец Иван е в Търново.
Иванко и Драгомир (стреснато се повъзвиват настрана).
Исак. Известията са верни. В Цариград го няма и не знаят кога е избягнал оттам. Но днес в манастира аз забележих едно небивало движение: старците шетаха нагоре-надолу, но на лицата им се виждаше задоволение, на литургията пък споменаха Петровото име.
Драгомир (ядосано). Тук е отец Иван! (Към Иванка.) Виждаш ли как се възвива работата?
Иванко (мисли с наклонена глава).
Исак. Нито минута тряба да се губи! В тая нощ тряба всичко да се свърши, чувате ли? Инак ще бъдем избиени като добитъци: аз добре зная отца Ивана.
Драгомир (още по-ядосано). Може вече и да е късно…
Иванко (бързешком дига глава). Нека бъде така! Царят ще излиза ли тази вечер от палатите си, Драгомире?
Драгомир. Не.
Иванко (помислюва). Утре е Св. неделя; не ще ли ходи той на вечерня?
Исак. Той е богомолец, тряба да иде.
Драгомир. Вечернята ще бъде в домашната черква.
Иванко (мисли доста дългичко и после бързешком дига глава). Готов ли си, Драгомире?
Драгомир. Още отдавна.
Иванко. Иди, кога е така, и дай потребните наставления и повеления на Добрина и Милка. Ти сам запази добре палатите и малко нещо след четвъртата стража да дадеш условная знак.
Драгомир (весело). Така трябаше отколе.
Иванко. И сега не е късно. Ха де!
Драгомир и Иванко (отиват си).
Исак (вика подиря им със снижен глас). Да живее Иванко, българският цар!
ЯВЛЕНИЕ III
Исак сам.
Исак (доближава до вратата, ослушва се и после се връща назад. Смее се). Де ти останаха умните планове, Драгомире? Я гледай, я!… Умни глави, хитри глави — се планове кроят… (Смее се. Разтрива ръце със задоволение.) Ох, как добре върви работата!… Сега не остава друго, освен да ида да обадя на Асеня всичко. (Усмихнато клати глава.) Добре, че дойде отец Иван — господ здраве да му дава, — той ще ускори работата! Асен на мене не би повярвал. (Разтрива ръце и се разхожда. Спира се и с глас се смее.) Добро момиче била тази Мария, божа кравица. За да увери Иванка в любовта си, тя му даде ключа от тайните врата, които водят в нейните покои и в покоите на татка и. О, туй любовта била чудно нещо!… Добре! Тази нощ голяма, знаменита нощ ще бъде. И кой ще спечели? Сѐ Исак. Каквото и да стане — сѐ Исак ще спечели. (Разхожда се и мисли.) Но кое е по-добро? (Спира се.) Царица — междуособие, царица — междуособие… Или едното, или другого. (Разхожда се и пак се спира.) Но последното е по-добро, наистина, по-добро, бога ми, по-добро! (Усмихнат.) На, е тъй ѐ (върти си ръцете) ще бъде тогава в България, на каша ще се обърне всичко… Тогава тичай, Алексее, със своите легиони, бий, коли и тъпчи тези нищожни хора! Робове, вечни робове ги направи!… А! Роб, ха? Исак роб у българския цар? Ще ви кажа аз вам как се робува!… (Заканително клати глава и тръгнува да си отива.)
ЯВЛЕНИЕ IV
Исак и Тодорка.
Тодорка (влиза бързешком). Откога те търся, тате!
Исак (уплашено се възвива към Тодорка). Колко ме уплаши, Тодорке!
Тодорка. Лошево, тате! Работата лошево отива. Не ти ли думах аз?
Исак (приближава до Тодорка). Какво е, Тодорке? Я гледай каква си сърдита.
Тодорка. Ба, ти искаш да се хиля, когато според тебе всичко се изгубва сега.
Исак. Та кажи де, да видим!
Тодорка. Какво да кажа? Не казвах ли аз, че Мария ще жертвува мило и драго зарад Иванка? Че тя е готова да направи всичко само и само да спечели Иванковата любов? Ти се казваше, че няма да бъде. На сега, иди, та се радвай сам… (Гневно се разхожда.)
Исак (гледа я, но не казва нищо).
Тодорка (спира се насреща му). Какво ме гледаш? Мария се съгласила с Иванка да погуби татка си…
Исак (запретява ѝ с ръка). Полека, Тодорке! Не знаеш ли, че не сме в Цариград? (Оглежда се настрани.)