Тодорка (снижава глас). Но чувай, тате, чувай! Мария е съгласна с Иванка, тя му казала пътя отде да влезе, без да го види някой, в царските палати да убие татка ѝ, дору той спи… Чуваш ли?
Исак (поподръпва се и сдържано се смее). Това ли било? (Смее се.)
Тодорка. Но, тате, тя сама му дала ключа…
Исак. Е, Тодорке, хубава си, ама си глупичка. Татко ти не е от онези, дето да не знаят какво вършат. Бъди спокойна, чедо мое. Аз видях всичко — и как Иванко лъжеше Мария, за да измами от нея ключа, и как тя се склони, как се плашеше, как се оглеждаше насам-нататък и всичко, всичко… Нищо не може да се скрие от мене.
Тодорка. Но тя не казва на татка си, тате, чуваш ли? На татка си не казва!
Исак (разтрива ръце). Така и тряба, Тодорке, така и тряба. Не бой се, работата върви много добре. Но ха да си вървим сега.
Тодорка. Само гледай, тате, да не стане нещо, че… (Отиват си.)
Сцена втора
Царските палати.
ЯВЛЕНИЕ I
Асен и Драгомир.
Асен и Драгомир (влизат. И двамата умислени).
Асен. И никаква злочестина не стана?
Драгомир. Само един господ можа да запази от злочестина. Иванко иавреме съгледа злодееца и изпревари удара. В ръката е закачен, но твърде малко.
Асен. Горкият Иванко! И се зарад мене. Ами злодеецът уловен ли е?
Драгомир. Уловен е, царю честитий. (Въздиша.)
Асен. Ти въздишаш, Драгомире, ами я попитай мене какво ми е… (Въздиша и той.)
Драгомир. Важни работи се откриват, царю, страшно е да помисли човек…
Асен (с въздишка). И всичко това се върши от брата ми…
Драгомир. Но по всичко се вижда, царю, че князът е влязъл в примките на някои честолюбци…
Асен (мълчешком клати глава. После). И ти казваш, че сте зели добри мерки, че стражата е будна, че палатът е добре заварден?
Драгомир. Добри мерки са зети, царю.
Асен. Само никому да се не закача нито косъм от главата, дору добре не се изпита работата. Иванко успокоен ли е добре?
Драгомир. Успокоен е, царю честитий.
Асен. Свободен си сега, Драгомире.
Драгомир (ниско се покланя и тръгнува да си отива. На себе си). Колко хубаво стана! Сега вече можем свободно да се разпореждаме със стражата в палата. (Отива си.)
ЯВЛЕНИЕ II
Асен сам.
Асен (разхожда се умислено). Гледай, гледай докъде отива брат ми! За постигвание на честолюбивите си намерения той пред нищо не се спира. Колко съм бил излъган аз, като съм вярвал, че едно братско мъмрение и изобличение ще го вразуми и възвърне от пагубните му замисли… (Поспирва се и мисли. Тръгнува пак да се разхожда.) Колко мъчно нещо било да се нарани сърцето ни от най-обичлив брат… Брате, брате! Да знаеш как ми плаче сърцето за тебе! Колко пъти те виждам аз в съня си чист, невинен и мене ми е драго-драго! Аз те прегръщам и като дете плача от радост… Но това бива само насън, а наяве… (Затуля лице с ръце и стои така. Шепне.) Нови злодейства! Нови беззакония… (Открива лице и клати глава.) Да се убие Иванко, този Иванко, на когото България тряба да благодари за славата и величието си, който в най-страшните битки е бил в челото на българските юнаци, който и сега е готов да си пролее кръвта, за да запази българското царство от снижавание и опропастявание… Белите коси на Сима не можаха да спрат твоята ръка. Ти предателски ме лиши от най-верния ми велможа и сега пак предателски искаш да убиеш Иванка, за да можеш по-лесно да станеш и братоубиец… И ти си мой брат! Брат на Асеня!… (Сяда и със силна въздишка опира глава на ръка.)
Исак (наднича и пак се скрива).
ЯВЛЕНИЕ III
Асен и Отец Иван.
Отец Иван (в просешки дрехи влиза от невидено място и пада на колене). Боже! Спаси Асеня!… (Умолително дига ръце нагоре.)
Асен (скочва уплашено). Човече! Кой си ти и отде се зе? (Посегва да даде знак, за да дойдат телохранителите му.)
Отец Иван. Стой, Асене! Ето кой съм! (Снема калпака от главата си. Бялото му дълго косме се посипва по рамената му.)
Асен (с разперени от учудване ръце). Отец Иван!