Отец Иван (става). Аз съм, Асене.
Асен. Но тъй и в този час! И отде?
Отец Иван (показва на дрехите си).
Асен. От подземелието! Та защо?
Отец Иван. Царю, твоят живот и царството…
Исак (подслушва).
Асен. В опасност са, знам, отче… (Въздиша.) Брат ми… (Скланя жаловито глава.)
Отец Иван. Грешиш против бога, царю.
Асен (смаяно гледа на отец Ивана).
Отец Иван. Петър е невинен.
Асен (силно зарадван). Невинен? Повтори, отче! Моля ти се, повтори! Невинен?
Отец Иван. С най-коварен начин Петър е очернен пред тебе и отстранен от Търново…
Асен (радостно сключва ръце). Боже мой! Брат ми невинен! И ти не си ми писвал никогаж? И той не е мислил…
Отец Иван. Лъжа и клевета… Но да не губим време.
Асен (замаслено). Че кой? За какво?
Отец Иван. Иванко.
Асен (подава се назад). Иванко!
Отец Иван. Подбуден от Исака и дъщеря му. (Исак прави безпокойно движение.) Иванко иска да седне на българския престол. Брат му и недоволните от тебе велможи усърдно му помагат. Император Алексей чака от това междуособне в българското царство и зато обещал му своята помощ.
Асен. Иванко! И всичко се е вършило така изкусно!… (Закрива лице с ръце.)
Отец Иван. Исак, той върти всичката работа.
Асен (се още със закрито лице). Иванко… (Открива лице.) Не може да бъде, отче! Това не е Иванко.
Отец Иван. Царю!
Асен (клати отрицателю глава). Не може да бъде…
Отец Иван (въздига глас). Асене! В тази опасна минута аз стъпвам във всичките си права като твой духовник и ти повелявам да ме слушаш. С опасността на живота си аз избягнах от Цариград, претърпях хиляди мъки, дору стигна тук, по цели нощи гладен и пешком съм вървял из гори и канари, крил съм се из подземелията и ти не ми вярваш сега?…
Асен (гледа на Отца Ивана. Жаловито скланя глава). Добрий ми отче! Колко люто съм бил излъган! Как люто нараних аз сърцето на брата си, на хубавия си брат!… (Чупи ръце.) И той се покори, покори се, отиде и нищо противно не ми каза.
Отец Иван. Той е брат на Асеня.
Асен. Но Иванко… Какво иска той? Почестите ли му са малко?
Отец Иван. Той иска да стане български цар и за това е готов и да убие Асеня…
Асен (с въздишка). Верният и храбрият Иванко! Моят любимец!… (Клати глава.) И велможите са с него, нали?…
Отец Иван. Най-главните.
Асен (усмихва се горчиво). Така, така… Милко, Добрин, Драгомир… Как той плачеше и съжаляваше падането на брата ми! Как и сега, преди малко… (Клати презрително глава.) Презреният!… А! Сега си обяснявам всичко… Какво заблуждение. Злочестните… (Разхожда се умислено.)
Отец Иван. Царю! Всяка минута е скъпа.
Асен (спира се). Така, така, тряба да се бърза. Асен не тряба вече да се заблуждава, не тряба вече да мисли, че любовта на народа и велможите му е крепка защита против всяко зло… Така! Нека и те познаят гнева ми. (Понечва да свика телохранителите.)
Отец Иван (улавя го за ръката). Не смей, Асене. В палата и в крепостта се разпореждат те, а над тукашните войскари главен началник е Иванко. Стражата, телохранителите…
Асен (горчиво се усмихва). И на тях не можеме да се надяваме, нали?
Отец Иван. Никой не знае за моето дохождане тук. Дай ми пръстена си, царю, облегни се на мене и бъди спокоен. Те вършат скритата и ние само скритата ще можем да ги съсипем.
Исак (клима с глава).
Асен (дава му пръстена). Земи, отче.
Отец Иван (зема пръстена и го целува). Хвала на бога! (Тръгнува да си отива.)
Исак (бързешком си отива).
Асен (пристига го). Само да не се пролива кръв, отче. А най-много запазете Иванка, запазете хубавото му име…
Отец Иван. Всичко ще стане добре, царю. (Тръгнува пак.)
Асен (спира го). Дай да можехте да ми го пратите тук. Той е с добро сърце…
Отец Иван. Всичко ще бъде.
Асен. Не е ли добре да почакаме до утре?
Отец Иван (нетърпеливо). Нито минута. (Отива.)