Мария (страхливо). Спри се, Иванко!
Иванко (клати глава и жлъчно се усмихва). Марийо! Оттогава насам аз не съм виждал ни минута спокойствие. Бивал ли съм между веселите си приятели, тая корона се е изпречвала отпреде ми и в най-безгрижните смехове на приятелите си аз съм се чувствувал най-злочестен… Легвал ли съм да спя, татковата ти корона е разгонвала съня от очите ми… Изправвал ли съм се на молитва, бог е бягал от мене.
Мария. О! (Закрива лице с ръце.)
Иванко. Марийо, Марийо! Да знаеш колко иощи съм прекарвал без сън, колко горчиви сълзи съм проливал и — се за тази корона… Аз се мъча, Марийо, много се мъча…
Мария (без да си открие лицето, подзема се). Татко! Татко!
Иванко. Аз тряба да си постигна желанието, Марийо, или да загина. И ти, ако имаш поне капка любов към мене…
Мария (открива лице, гледа на Иванка и чупи ръце). Ето защо си дошел!… Ето защо ти е бил ключът от тайните врата!… Ето защо ми толкова приръчва да не казвам на татка…
Иванко. Страшна е минутата, Марийо, и всичката ми надежда на тебе е сега. Не ще ли помогнеш ти на твоя Иванка?
Мария (отчаяно се дига и сключва ръце). Ох! Това ли е била твоята сърдечна любов към мене? Затуй ла си били сладките ти любовни думи? Татко! Татко! Какво направих аз!… (Удря се по главата.)
Иванко (горчиво се усмихва). Та лошево ли стори? Мене ме гонят, мене ме търсят из цяло Търново и ако да не беше твоята любов, аз сега щях да бъда в ръцете на враговете си.
Мария (стиска се за главата). Моята любов!… Моята любов!…
Иванко. Но ти плачеш и се биеш по главата. Това ли е била твоята любов към мене? Така ли си готова ти да жертвуваш зарад мене мило и драго?
Мария (отчаяно чупи ръце).
Иванко. Добра любов!… (Смее се.)
Мария (изведнъж престава да чупи ръце и гордо се поизправва). Иванко!
Иванко (гледа я мълчешком. После). Така, Марийо. Тряба или цар да стана, или да загина.
Мария (само го гледа).
Иванко. Склони, Марийо, и раздели с мене царуванието — заклевам те в любовта ти към мене!…
Мария (стресва се). О, злочеста аз!… И татко нищо не знае!… (Тръгнува.)
Иванко (улавя я за дрехата). Стой, Марийо! Аз виждам гняв и презрение в твоя поглед. И така, ти нищо не ще направиш зарад мене?
Мария (мъчи се да се издръпне). Иди си, бягай оттука, Иванко.
Иванко (прегражда и път). Аз не дойдох, за да бягам оттука, Марийо. Я погледни! (Хвърга си горната дреха.)
Мария (подръпва се назад силно уплашена). Ти си с оръжие!
Иванко. В палата стражите са мои, всичките велможи са с мене, войската е с мене. Татко ти ще загине, Марийо.
Мария (стреснато сключва на гърди ръце). Моят татко ще загине? Моят мили татко? (Сяда на колена.) Иванко, не убивай татка ми!
Иванко (смутено). Той… Асен не ще загине. Само склони, Марийо, да разделиш с мене царуванието.
Мария. Моля ти се, о, моля ти се, не го затривай! Убий мене, Иванко!
Бие четвъртата стража.
Иванко (стресва се). Чуваш ли? Четвъртата стража. Четвъртата стража, Марийо, разбираш ли ти? (Тръгнува.)
Мария. Не го убивай, Иванко, моля ти се…
Иванко. Склони, Марийо, след минута късно ще бъде. (Тръгнува пак.)
Мария (улавя го за дрехата). Милост! Милост искам от тебе, Иванко…
Иванко (дърпа се). Пусни ме!
Мария. Моля ти се.
Иванко (издърпва се и бежешком отива).
Мария. Ах!… (Пада на очи и пак бързешком става.) Де си? Иванко! (Тича слисана насам-нататък и излиза.)
Сцена четвърта
Асенюв покой.
ЯВЛЕНИЕ I
Асен сам.
Асен седи облегнат на една ръка и дреме.
ЯВЛЕНИЕ II
Асен и Иванко.
Иванко (влиза бързо, но изведнъж се спира, начева да дебне и се огледва. Съзира Асеня и на себе си:) Той спи!… ( Изважда полекичка меча си.)