Асен (разбужда се и бързешком дига глава. Става). Иванко! Аз те чаках, Иванко.
Иванко (смутен, скрива меча зад ръката си). И аз дойдох, царю.
Асен (показва с ръка и се усмихва). Та нима за царя ти, Иванко, има някаква опасност, та си дошел с меч в ръка да го запазваш?
Иванко (смутено). Царю… (Дохожда в себе си и гордо дига глава.) Аз дойдох за короната ти, Асене.
Асен (усмихва се.) Така! Ще каже, че всичко е било истина.
Иванко (показва меча си). Ти сам виждаш.
Асен. Ами че не ще ли ти бъде тежка тая корона, Иванко?
Иванко. Аз ще те оставя да живееш, но само…
Асен. Колко си великодушен, Иванко! Но земи (подава му пръстен), нека ти служи това за защита от моите хора. Иди си и бъди спокоен: Асен ти прощава всичко…
Иванко. Не се лъжи, Асене, всичко е свършено за тебе. Палатите са обиколени от моите хора; вътре в самите палати стражата е моя; велможите…
Асен. И те с тебе, знам. Ами брат ми Петър — той не е ли с тебе?
Чува се силен звон.
Иванко. Чуваш ли, Асене?
Асен. Това е отец Иван, Иванко, но ти си в безопасно място. Остани тук и бъди спокоен.
Иванко. То е брат ми и другите велможи. (Пристъпя към Асеня.)
Асен. Как ми е жално за тебе, Иванко…
Чува се отвън шум.
Иванко (стреснато пристъпя към Асеня и се поозърта). Нека бъде така… (Решително пристъпя.)
Асен (бързешком изтеглюва меч). Българската корона…
Бият се.
Иванко. Ти ще умреш…
Асен. Българската корона прилича на достоен човек, а не на изменник…
Иванко. Никой не е с тебе… и Мария, твоята дъщеря…
Асен. Мария!… (отстъпва.)
Иванко (по-силно пристъпя). И тя е с мене…
Асен (отстъпва). Мария!…
Иванко. Тя ми даде ключа от тайните врата… Тя ми каза, че спиш…
Асен. Мария? (отстъпва и начева твърде слабо да се защищава.)
Зад сцената се чува Мариинът глас: „Татко! Татко!“
Асен (дига меч и си остова така. Гледа към там, отдето се чува Мариинът глас).
Иванко (спусква се и го ръгва в сърцето). Така.
Асен стресва се, изпуща меча и се улавя за раненото място. Пада.
ЯВЛЕНИЕ III
Прежните и Мария.
Мария (влиза тичешком. Косите и разпуснати и разбъркани. Слехти и се озъртва). Татко! Де е татко? (С ужас вперва очи на таткова си труп, приближава се с разгърнати ръце и вика отчаяно, като дига ръце нагоре). Ах!… (Пада.)
Отвън се чува бой и вик: „Да живее Иванко!“
Иванко (гледа смаяно на убития Асеня). Асен! Асен убит!… (Захвърля меч настрана и се наклонява над Асеня, като се улавя за главата.)
ЯВЛЕНИЕ IV
Прежните и Драгомир, Добрин, Милко, двама други велможи, Исак и Тодорка.
Драгомир, Добрин, Милко и двамата велможи (влизат с голи мечове и викат). Да живее Иванко, българският цар!
Исак и Тодорка (влизат от другата страна). Да живее Иванко!
Исак (гледа усмихнат Тодорка, показва на Асеня и Мария и разтрива ръце).
ЯВЛЕНИЕ V
Прежните, двама калугери и двама войника.
Калугерите (влизат, биящиц се с двамата войника, и викат). Да живее Асен!
Войниците (викат). Да живее Иванко! (Бият се. Калугерите и един от войниците падат. В града се чува бой и викове: „Да живее Асен!“ „Да живее Иванко!“)
Действие четвърто
Сцена първа
Обиталището на Исака.
ЯВЛЕНИЕ I
Драгни сам.
Драгни (облечен в хубави дрехи на царски телохранител, разхожда се по стаята). Сбъди се, брей! Сбъди се! Някак не тъй стана, ама все стана; да видим още какво ще стане. (Поспира се и се позамислюва. Въздиша.) Се н’ам що ми е… Толкоз време стана, а аз се не мога да го забравя. И какво страшно беше! (Разхожда се мълчешком. Спира се.) Ами ако е истина, дето казва бабата? Тя каквото кажела, се се сбъдвало. За то оттогава насам те и двамината — татко и дъщеря — така са радостни, се радостни… Никак не ми стига умът, никак! Това го казваше Миховата Стоянка — горката! Колко лошо беше се изблещила, когато висеше обесена, страх да те побие! Та и в Цариград не отидохме, но знам ли аз? Не смееш никого да попиташ… (Свива рамена и въздиша.) Горкият Асен! Ама ако това е истина, ако го е направил, царят и този грък, не е на добро. Не ще видят те добро… Не можах да намеря бабата, щях да я питам аз, но хаде друг път, а няма да го оставя така… (Разхожда се.)