ЯВЛЕНИЕ II
Драгни и Исак.
Исак (влиза, но щом вижда Драгня, поспирва се, турга пръст на устни и се поотдръпнува назад. На себе си). Чакай да го послушаме малко, не е зле…
Драгни (вижда Исака, спира се и смутено). Аз… аз дойдох да поразтребя. (Залавя се да разтребва.)
Исак (на себе си). Видя ме мулето. (На Драгня.) А! Ти тука ли си, Драгне? (Весело приближава към него.) Я гледай, я гледай! Че ти си станал хубавец, юнак с тези дрехи. Колко ти приличат, Драгне! (Оглежда го с любопитство.)
Драгни (огледва се в дрехите).
Исак. Виждаш ли? Не ти ли казвах аз тебе?
Драгни (самодоволно се усмихва). Така е, ваша светлост, така…
Исак. И това още е нищо. Какво още ще направя аз за тебе!…
Драгни. Да дава господ се хубаво да бъде. Само още много по-хубаво щеше да бъде…
Исак. Кога?
Драгни. Ако да не бяха убивали цар Асеня.
Исак. Разбира се, че много хубаво щеше да бъде… Ами мило ли ти е за цар Асеня?
Драгни. Нима на ваша светлост не е мило? На всички е мило. (Въздиша.)
Исак. Мило е, Драгне, мило; той беше много добър цар… Но чакай, ще намерим ние онези, които го убиха…
Драгни. Не знам, лошево се хортува, че…
Исак (с любопитство). Какво се хортува? Я кажи, Драгне.
Драгни. Че цар Асеня не го убил брат му…
Исак. Така! И мене никак не ми се вярва това, Драгне, никак! Ами кой го е убил, какво казват хората?
Драгни. Аз не знам, но имало една баба…
Исак (стреснато). Какво? Баба? Каква?
Драгни. Не знам, но тя знаела и познавала всичко… нищо не се скривало от нея…
Исак. Така ха? Ах, колко е хубаво, Драгне! Не можеш ли я намери ти?
Драгни. Аз ще я търся, тя…
Исак. Намери я, Драгне, намери… Тя ще ни каже веичко…
Драгни (отива си).
Исак (подире му). Намери я, че аз ще те направя по-голям…
ЯВЛЕНИЕ III
Исак сам.
Исак (разхожда се безпокойно). Аха! Я гледай какво имало, а аз нищо да не зная досега… Я гледай, я гледай!… Бабата казвала друго… Коя ли е тази баба? Отваряй си очите, Исако! Тези българи май не са стока… Та и как тъй аз да не догадя досега нищо? (Разхожда се умислен. Поспирва се.) Та и Иванко някак чуден става: или съвършено умислен и тъжен, или пък съвсем весел и гневен… Но и туй има: подир такива работи май не дохожда скоро сърце на място. И аз, че доста време ми тупа сърцето. А има и друго: тряба да се жалее Асен… (Смее се.) Колко си късаха космито! Как жално плачеха над тялото му! Остави се! Аз се смаях и уплаших от Иванковото преструвание. Плаче, клетият му син, плаче!… И досега се ходи на Асенюва гроб и се го оплаква… Но пустите българи много дебелоглави били! Те като че се се сящат… (Разхожда се усмихнато и разтрива ръце.) Добре се върши работата! Аз не се надявах, че тя ще върви така добре… Още три месеца няма, а пък от Асенювите приятели не остана нито един и загинаха се за това, че били врагове на Асеня, а приятели на Петра… (Смее се и се спира.) Добре! С това той ще приготви и ускори въстанието на българите и Петровото дохождание тук, а тогава — ще не ще — ще иска помощ от Алексея. (Клати сърдито глава и тръгнува как.) Тогава ще ви кажа аз вам, Драгомире, Милко и Добрине… Вий бъркате работите и разваляте плановете ми… Добре! Добре отива работата. (Спира се.) Добре отива, ама… бабата? Е-хе-хе! Лошеви са тези българи! Отец Иван — защо не го премахнаха в Цариград? — и Петър не се чуват никакви, а това е лошево… Я гледай, аз пък не питах Драгня де се намира бабата и по кои места ходи тя да си бъбре… Та и Тодорка я няма. Драгне! Хей, Драгне!… (Разхожда се.)