ЯВЛЕНИЕ IV
Исак и Тодорка.
Тодорка (влиза бързешком). Защо ти е Драгни?
Исак. А, дойде ли, Тодорке? Много добре! Какво има?
Тодорка. Няма нищо хубаво, тате.
Исак. Е, какво? Какво има?
Тодорка. Всичкото се лошево, тате. (Сяда с въздишка.)
Исак. Та казвай, Тодорке, не ме мъчи така…
Тодорка (става). Какво да ти казвам? Лошево! Не разбираш ли? Лошево — и се свърши… (Разхожда се.)
Исак. Та какво му е лошевото?
Тодорка (спира се до татка си). Таквоз, че работата начева да се открива. Хората явно вече зеха да гледат лошево на нас и се хортува вече, че всичкото го е свършил Иванко, аз и ти, а не Петър, чуваш ли?
Исак. Нима дотам стига работата?
Тодорка. Ний криеме Мария, да не би нейната лудост да накара да я съжаляват и да се открие истината, а пък знаеш ли какво казват хората? Че тя помагала на Иванка и за то сега господ я наказва с лудина…
Исак (трие се по челото).
Тодорка. Мене твърде ме е страх, че отец Иван има крака си и тук — в самото Търново.
Исак (дига глава). Наистина, имало някаква си баба да ходела и разправяла — чувала ли си ти?…
Тодорка. Аз я видях. Тя е баба Кера.
Исак. Мариината дойка?
Тодорка. Тя. Опърпана, нагърбена, тя като вещица ходи по улиците, по къщята, разказва чудесии и пее песни. Знаеш ли ти, че тя пее една песен…
Исак. Кажи де, защо млъкна?
Тодорка. Песента й разказва как Иванко излъгал Мария, как влязъл в палатите…
Исак. Я гледай, я гледай!… Та отколе ли е тя тука?
Тодорка. Два деня, откакто се е явила.
Исак (удря се по челото). Два деня! И ний да не научим досега! (Разхожда се мълчешката.)
Тодорка (разхожда се и тя умислена).
Исак (спира пред Тодорка). Но знаеш ли какво, Тодорке.
Тодорка (спира се и тя). Какво?
Исак. Работата се за нас добре отива.
Тодорка (не казва нищо и тръгнува да се разхожда).
Исак. Вярвай, че тъй… Ще видиш, че Драгомир сам ще начене да ми се моли, за да дойдат моите легиони.
Тодорка (спира се и мисли). Де този господ!
Исак (разтрива ръце). Така, така!… Без друго тъй ще бъде! И знаеш ли? Сами ще ти се молят да станеш българска царица.
Тодорка. Ах, тате! Да стане, тате!
Исак. Само работене тряба. Гледай, чедо мое, нищо не оставяй. Знаеш ли как и де мога да намеря баба Кера?
Тодорка. Днес е празник. Ако има игра на тържището, тя там тряба да е.
Исак. Има, има… Аз там бях преди малко, но кому дохождаше на ум? Чакай! Ще те скепцам аз тебе, дърта вещице! Само, знаеш ли какво още, чедо мое?
Тодорка. Какво?
Исак (доближава се до не я и със снижен, глас). Милко тряба вече да се премахне.
Тодорка. Отколе го мисля аз това, но се не мога…
Исак. Правиш какво правиш — премахни го, че той е, дето бърка всичко.
Тодорка. С нищо не се мами… Но… остава още едно, та ще видя. (Отива си.)
Исак (вика подире и). Дано ти помогне господ!… (Разхожда се.) Но и аз да вървя. Не тряба да се стои ни минута, че тези глупи българи ще ми развалят всичките планове… Господ да ги порази. (Отива си.)
Сцена втора
Тържище в Търново.
ЯВЛЕНИЕ I
На тържището купчина — купчина народ (мъже, жени и деца). Глъчка и смехове. Настрани баба Кера, опърпана и нагърбена така, щото никой не я познава. Няколко деца закачат баба Кера. Тя се брани със сопичката си. Две моми и един момък се доближават до бабата.
Една мома (на децата). Я ги гледай! Какво правите тук? Хайде си играйте!… (Разпъжда децата.)
Децата (кое подскача, кое побягва — разотиват се).
Баба Кера (поизправва се на сопичката си). Малко палавички… като деца, момне.
Момата. Ами ти къде си се заканила, бабо?
Баба Кера. Ех, момне, на хоро и аз да погледам.
Момъкът. Ами ще се заловиш ли, бабо?