Баба Кера. Ехе, синко? Колко хора съм въртяла аз… Сега вий игра ли играйте? (Въздиша.) Де то време!…
Другата мома. Ами момците грабеха ли ви китките, бабо?
Баба Кера. Ех, момне! Тогава момците бяха момци, а сега какво — нищо и никакво.
Едната мома (смее се на момъка). Чуваш ли? Нищо и никакво!…
Другата мома (смее се и тя). Нищо и никакво!… Чу ли?
Баба Кера. Смейте им се, момни, смейте… Сега момците напускат момите и бягат от хорото, щом видят, че се зададе някой от царските хора… И те момци! (Хихика.) Смейте им се, смейте…
Момите (смеят се. Дохождат при тях още няколко момци и моми).
Глас. Какво има тук?
Друг глас. Я гледай, тук била бабата!
Трети глас. Тя сега ще ни попее… Да чуйте какво хубаво пее!
Глас. Тази ли е тя бабата, за която приказват?
Гласове. Тази, тази…
Глас. Попей, бабо, попей!…
Гласове. Наистина, бабо, попей ни!
Баба Кера. А бре, сине, каква песен искате от стара баба бре!
Глас. Онази, бабо, онази, що я пя вчера пред къщата на болярина Първана. (Към другите.) Ех, брате, да бяхте само да я чуйте! На, питайте и чича Струя, той беше там.
Гласове. Попей, бабо, попей!
Баба Кера. Боже! Боже!… Ама да не ми се смеете на песента… (Позакашлюва се, обляга се на сопата си и запява.)
Гласът и се придирва тя се закашлюва.
Глас. Я гледай, я гледай…
Друг глас. Ами Мара?
Баба Кера. Мара ли? (Въздиша силно.) Ех, синко… Царкинята помните ли вий?
Глас. Нима това стана с хубавата ни царкиня?
Баба Кера. Ех, синко! Песента не лъже, песента право казва…
Гласове. Разкажи ни, бабо, разкажи ни!…
Баба Кера. Оставете сега. Я чувайте…
Зачува се свирня и провиквания.
ЯВЛЕНИЕ II
Прежните и други момци и моми.
Задават се момци и моми, заловени на хоро, и играят; в средата свирач свири. Настрани още народ.
Глас от хорото. Всички! Всички… тука всички!
Народът, който беше заобиколил баба Кера, разредява се. Младите се залавят на хорото. Старите стоят настрана я гледат. По-настрани направят хоро и децата. Баба Кера при тях и ги учи как да играят.
Глас. Това не прилича. Хойсата!
Свирачът засвирва на хойса и се започнува тая игра. Някои от старите се залавят и те на хорото. Хорото се отдалсчава от сцената. Гледачите усмихнати гледат на играчите.
ЯВЛЕНИЕ III
Прежните, Отец Иван и Петър.
Отец Иван и Петър (и двамата в просешки дрехи, показват се и се спират настрана).
Петър. Погледни, отче! Това ли е теглото на народа?
Отец Иван. Той не разбира теглото си или се весели от немай-къде. Не срещнахме ли ние навсякъде такава веселба отпървом? Но отсетне знаеш на какво сме бивали свидетели.
Петър. Злоупотребления стават навсякъде.
Отец Иван. Злоупотребления! Узаконени злоупотребления… Виждаш ли, че и баба Кера е тук?
Петър. Нима е там онази? Я гледай! Никак не би я познал човек. Горката! На какво се е обърнала…
Отец Иван. Ние тряба непременно да се срещнем с нея. Шията и ще извия, ако е и тя помагала…
Петър. Но ние не се ли излагаме тук на опасност?
Отец Иван. Не бой се, никой не ни познава. Та ако би и да се случи нещо…
Хорото се задава от другата страна.
ЯВЛЕНИЕ IV
Прежните и едно момче.
Момчето (дотича и вика). Царски хора! Царски хора!
Глас. Хем пияни!
Свирачът престава да свири, хорото се разваля. Смущение. Децата със страх и любопитство се натрупват около възрастните. Отец Иван и Петър гледат и слушат с внимание.
Баба Кера. От тях мира няма сега! Е, момци, бягайте сега де! (Смее се.)