Някои си тръгнуват да си отиват.
Глас. Защо да бягаме?
Друг глас. Че като са царски хора? Какво им правиме ние?
Трети глас. Наистина. Я да се заловим пак?
Четвърти глас. Добре казваш. Захвани пак, свирачо!
Гласове. Захвани, захвани!…
Баба Кера. Тъй ами… Какво ще рече то… (Брани се от едно дете.) Ха бре и ти…
Свирачът засвиря и хорото се начева отново.
ЯВЛЕНИЕ V
Прежните и царски хора.
Показват се няколко мина пияни царски хора. Спират се и се кландукат.
Един от царските хора. Ех, тук било то!… (Залита.)
Онези, които не играят, страхливо отиват на разни страни.
Друг от царските хора. Я гледай там онази…
Трети. Какво ще я гледам? (Отива кландушката към хорото.)
Един момък (изпречва му се). Остави ни, брате, да си играеме… Ако обичаш, улови се и ти, но само човешката…
Царският човек (поспирва се). Какво? Ти… ти… (Мушва го и връхлита в хорото.)
Хорото се разваля. Момите се разбягват. Някои от момците заобикалят царския човек.
Глас. Че какво е това? Какво правиш ти?
Царският човек. Брр! Брр! (Изважда меч и погва момците и народа.)
Народът бяга. Другите царски хора със смях спъват, удрят кого де завърнат и казват: „И тези са от Асенювците!“… Единът спъва баба Кера.
Баба Кера (мъчи се да стане). Ох, бре, синко, стара съм бре… (Става, държи се за коляното и охкащиц и куцешком отива настрани.)
Отец Иван (доближава се и улавя царския човек за рамото). Какво правиш, приятелю? Затова ли ти е дал царят меч — да биеш братята си?
Народът се спира и гледа. Другите царски хора, и те зачудено гледат на отца Ивана. Петър, доближава и той.
Исак (показва се и гледа внимателно).
Царският човек (мъчи се да се издръпне от ръката на отца Ивана). Приятел ли? Ти не си ми приятел… аз не те познавам… (Издърпва се и замахва с меча си на отца Ивана.)
Отец Иван (улавя му ръката, измича меча и го захвърга настрана, а самия него мушва.)
Царският човек (полита настрани).
Народът се смее.
Другите царски хора (сърдито). Какво? (Спущат се на отца Ивана.)
Петър (изпречва се отпредя им с меч). Къде, приятели?
Царските хора (спират се и смаяно гледат).
Глас. Да си идем, че лошево!… Те са царски хора…
Друг глас. Да си идем, да си идем!… Никой здрав не остава от нас.
Смущение. Народът начева със страх да се разотива.
Отец Иван. Бягате от двама пияници!… (Клати глава.)
Глас. Кой си ти? Остави ни! Ти ще ни навееш зло на главата…
Друг глас. Те са царски хора…
Отец Иван (на Петра). Чуваш ли? (На народа.) Ето до какво сте достигнали. Няма още три месеца, откакто е убит цар Асен, а вие сте се обърнали на роби!… (Клати глава.) Вътре в Търново вас ви бият и безчестят, а вие търпите, вие бягате и се криете!… Така ли беше по времето на цар Асеня?
Исак (турва пръст на устни и слуша).
Баба Кера. Не беше така. Не беше така! Но кой си ти, дето казваш туй?
Глас. Тогава не беше тъй! Тогава беше добре. Бог да убие Петра, че уби брата си!
Гласове. Бог да го убие!
Петър (закрива лице с две ръце).
Отец Иван. Това е лъжа, братя!
Исак (поподига ръка и бързешком си отива).
Баба Кера (удря радостно ръце). Лъжа е, лъжа! Но кой си ти?
Глас. Ами кой уби хубавия ни цар?
Отец Иван. Иванко, той уби цар Асеня.
Баба Кера (много радостно). Така, така. Така е! Вярвайте, че е така!
Гласове. Царят!
Царските хора (разперват ръце). Царят!
Отец Иван. Той с лъжа направи да изгонят Петра, а когато уби Асеня, разпръсна лъжа, че го е убил Петър, за да не би вие да се догадите и да го накажете…
Баба Кера (и с глава, и с ръце маха за потвърждение).
Петър (приближала до отца Ивана, подръпва го за дрехата и с очи му показва настрани).