Отец Иван (успокоително клима с глава).
Глас. Да се махваме оттук, хора! Не виждате ли, че тези просяци зло ще ни навеят на главите?
Отец Иван. Да не се махвате, а тряба да отвърнете за убиването на Асеня…
Царските хора (дохождат един до друг, шепнат си и гледат на отца Ивана и Петра).
Глас. На какво ни навеяха тези хора… Виждате ли кой иде?
Народът гледа на една страна. Смущение.
Глас. Ами сега?
Друг глас. Да отвърнем за убийството на Асеня!
Царските хора (начеват да доближават към отца Ивана и Петра).
ЯВЛЕНИЕ VI
Прежните и Исак с няколко въоръжени войника.
Исак и войниците се показват. Исак и Началникът на войниците се доближават до народа, а войниците се спират настрана. Народът се подава насам-нататък.
Началникът на войниците. Какво има тука? Кой прави туй смущение?
Исак. Тези са те, двамата просяка и бабата.
Началникът на войниците (показва на Отца Ивана и Петра и казва на войниците си). Вземете ги!
Отец Иван и Петър (разбъркват се из народа).
Войниците се спущат на тях, но от народ не могат да се доближат.
Отец Иван и Петър (скриват се).
Един момък. Защо тях ще ловите? Ето кои не ни оставят на мира (показва на пияните войници), тях вържете…
Гласове. Тях! Тях!…
Исак (със силно безпокойство). Та те се скриха! Те си отидоха!…
Началникът на войниците. Какво е туй? Де са просяците? (Изважда меч и влиза в народа.)
Войниците вървят след началиика си. Народът се разпръсва с вик и крясък. На тържището остава само Исак.
ЯВЛЕНИЕ VII
Исак сам.
Исак (безпокойно крачи и отива ту на една страна, ту на друга). Те са!… Без друго — те са!… (Ядовито удря ръце.) Как не влязоха в ръце ми… (Още по-ядовито и клатешком глава.) Но и тези българи дебелоглави били — ха!… Чакай! Ще накарам аз да ги изпекат всичките на огън!… Аз ги познавам всичките… (Крачи умислено.) Лошево! Лошево, когато Петър и дъртакът Иван се явяват в Търново и правят такива бъркотии… В Цариград сякаш че гарга им изпила ума, та не можаха да премахнат тогози дъртака — толкова време седя там… А те са, без друго — те са! И проклетата баба Кера! А! Тряба мерки да се земат. Не се сбъдват надеждите ти, Исаче! Развалят се хубавите ти планове… Ех! Пусти дебелоглави българи! И велможите му таквиз, и простаците му таквиз — огън да ги гори всичките!… (Ядовито махнува с ръка и си отива.)
Сцена трета
Гробища в манастирската ограда.
Вижда се манастирът. Нощя. Тихо. Черковата осветена. От време на време доносва се оттам слабо пение: „Господи, помилуй!“
ЯВЛЕНИЕ I
Двама калугери-стражари.
Един калугерин се показва от едната страна, другият от другата.
Срещат се и се покланят един на други.
Единът калугерин. Добра среща, отче. Благослови.
Другият калугерин. Бог да благослови, брате. Ох-ох! (Подпирва се на тоягата си.) Дали мина третата стража?
Първият калугерин. Вече четвъртата доближава…
Вторият калугерин. Така! А бдението още се продължава. Може да е всенощно?
Първият калугерин. Вижда се… (Прозява се и се кръсти.) Ох-ох! Тежки времена настанаха, отче, тежки!… (Подпирва се на тоягата си.)
Вторият калугерин. За нашите грехове, брате. (Клати умислено глава.) Страх ме е да не изтеглим и ние, както манастирът „Св. Богородица“…
Първият калугерин (уплашено). Господи, спаси и помилуй!… (Кръсти се.) Та защо, отче, защо?
Вторият калугерин. Та не чу ли какво е станало днес в града?
Първият калугерин. Какво пак има?
Вторият калугерин. Казват, че отец Иван и княз Петър се явили в Търново и възпрели някои царски хора от своеволието им.
Първият калугерин. Нима вече и в Търново са се явили?
Вторият калугерин. Така казват, та ги търсят сега да ги уловят. Мислят, че са се скрили из манастирите.