Първият калугерин. Бог да ги запазва! Бог да ги запазва, отче! (Клати глава.) Твърде големи станаха теглата ни… Каквото разказват, много е тежко вън, в мира. Сиромасите се онеправдават на всеки час, а няма кой да ги запази… Убийства и бесенията безбройни, закон и правосъдие няма, божието име се хули, черковите се оскверняват… Ох-ох! Не беше така по времето на Асеня!…
Вторият калугерин (въздиша). Само бог да ни е на помощ! Вижда се, имали сме тежки грехове… (Въздиша, глади се по брадата и клати глава.) Дано господ ни чуеше грешните молитви! Иванковото царувание не е благословено, брате: той с убийство усвои царството.
Първият калугерин. Нечестивите! Стоварват това на Петра.
Вторият калугерин. Искаха да потулят беззаконието си с друго беззаконие, но господ вижда всичко: той ще се смили над народа си. Чу ли ти какво чудо станало в голямата черкова?
Първият калугерин (с любопитство). Какво? Аз нищо не съм чувал, отче, нищо…
Вторият калугерин (кръсти се). Божие чудо… Голямото кандило в средата на малкия многосвещник сяка утрина се запалвало само от себе…
Първият калугерин. Чудо! Божие чудо!
Вторият калугерин. Ще ни прати господ светли дни. Отците са много радостни.
Първият калугерин (кръсти се). Дай, боже! Дай, боже! Ох-ох! Да се смили бог над нази!… Да ида да заобиколя къде малките врата…
Вторият калугерин (прозява се). И аз не съм ходил нагоре. Какво ли ще ни се случи?
Първият калугерин. Дано господ се смилеше над нази… (Покланя се.)
Вторият калугерин (покланя се и той). Господи, помилуй! Господи, помилуй!
Разделят се и си отиват.
Тишина. От черковата се чува пение: „Господи, помилуй!“
ЯВЛЕНИЕ II
Отец Иван и Петър.
Отец Иван (в просяшки дрехи, показва се на стената, поогледва се и скача в оградата. Тихичко). По-скоро и гледай да не стане шум.
Петър (и той в просешки дрехи, показва се на стената и скача в оградата). Ето и аз съм тук. (Поогледва се.) Ще бъдем ли тук безопасни?
Отец Иван. Асенювът брат навсякъде ще се посреща с радост, а най-повече тук, в тази света обител, макар Иванко и тук да има свои хора… Седни, Петре (сяда на един гробен камък), седни да си починеме и ние… (Въздиша.) Тука е място на вечно спокойствие. (Показва на гробовете.)
Петър (въздишком сяда).
От манастира се чува пение: „Господи, помилуй!“
Петър. Братята се молят! Горките! Те и не знаят, че в тяхната мирна ограда се намират хора, които могат да им докарат големи злочестини. (Въздиша и подпира лице с ръце.)
Отец Иван. Бъди спокоен, Петре. Мнозина от братята молят бога, за да избави бог българското царство от Иванка… Те обичаха Асеня и вярвам, че са готови да си пролеят кръвта и за Асенюва брат…
Петър. Който се счита за братоубийца и се кълне от народа. (Въздиша и закрива лице с ръце.)
Отец Иван (въздиша). Но истината скоро ще се открие…
Мълчание.
Петър (дига глава и тихичко). Как тихо почиват тук усопшите! За тях няма вече нито грижи, нито безпокойства, които така много мъчат нас, живите, и ни отровват живота. (Гледа по страните.) Ами злочестият ми брат дека ли е погребен?
Отец Иван (въздиша и горчиво се усмихва). В златен ковчег прахът на Асеня е турнат в нарочно направена гробница, дето Иванко ходи сяка утрина да оплаква този свети прах… Злодейци! Те убиха най-достойния цар, който освободи България и я въздигна на такава слава и могъщество, цар, когото те не бяха достойни и да погледнат, а сега с лицемерни сълзи оскърбяват праха му и искат с това да се покажат чисти от тежкия грях, който направиха пред бога и пред народа.
Петър. Иванко беше такъв юнак, такъв великодушен…
Отец Иван. Ох-ох! Злодеянията и беззаконията изменяват човека, Петре. Иванко беше преди с чиста и спокойна съвест и за то беше така юнак, великодушен и милозлив, а сега? Сега на неговата съвест са се натрупали толкози злодейства, и божият гняв… Сега на неговата съвест е Асенювата кръв, кръвта на толкози невинни хора и злочестината на целия народ. Той е проклет и от хората, и от бога!…