От манастира се чува пение: „Господи, помилуй!“
Петър. Тук почиват, отче, онези, които не знаят нашите грижи и страсти, а там, в божия храм, се молят богу за грешните. И чувай как добре се възнася към бога молитвата им в тая нощна тишина…
Чува се пак „Господи, помилуй!“
Да се помолим и ние за Иванка.
Отец Иван. Твоето упорство няма край, Петре. Ти искаш да бъдеш добър към един човек, а глух и студен към охканията и тегленията на цял народ… Да се помолиме за Иванка! Но ще ни приеме ли господ молитвите? Цял български народ тегли от Иванка, а братът на Асеня иска да се моли, за да прости бог на Иванка злодеянията, що ги прави на народа!… Това ли тряба да чака българският народ от Асенюва брат? Свести се, Петре! За греховете на другите нека се молят отшелниците, а ти, Асенюв брат, ти си длъжен да отървеш народа си от теглилата и мъчителите му…
Петър (въздиша). Длъжен съм! Но отде зная аз, че със своето намисвание не ще направя хиляди и милиони още повече да теглят? Това не е частна работа, отче, ами е цял народ, цяло царство… Бива ли така лесно да си играеме със съдбата на народа си?
Отец Иван. Ти безумствуваш, Петре!
Петър. Отче! Спокойствието и доброчестината на отечеството ми е скъпо за мене. Сърцето ми е наранено от Иванка, но моето прокълнавание ще се обърне на благословия, ако народът благославя Иванка…
Отец Иван. Народът да благославя Иванка!… (Натъртено.) Петре! Иванко излъга брата ти Асеня, за да те изпъдят оттук като един от най-големите престъпници, като един от най-гнъснавите издайници на отечеството… Иванко стъпи на братовото ти тяло, та се качи на българския престол… Иванковите ръце бяха облени с братовата ти кръв, когато снимаше царската корона от главата му, за да я турне на своята…
Петър. Отче!…
Отец Иван (със същото натъртвание). На царската порфира още не са изсъхнали капките от братовата ти кръв…
Петър. Отче, моля ти се…
Отец Иван. На сяка стъпка из царските палати вижда се още светата кръв на Асеня и на толкова невинни хора… И в това време, когато светият прах на Асеня се осквернява с лицемерни сълзи, народът кълне брата му Петра за неговото убивание…
Петър (закрива лице с ръце).
Отец Иван. Погледни! (Показва с очи и с ръка наоколо.) Де е светият Асенюв гроб? Иванко го осквернява с лицемерните си сълзи… Слушай! Народът, горкият български народ, когато трепере от Иванковите злодеяния и жестокости, кълне Петра за убийството на Асеня…
Петър (става). Отче! Недей усилва пламъка, който и без това тъй силно гори в гърдите ми. За спокойствието и благополучието на народа аз всичко, всичко ще простя на Иванка… Асенювци освободиха България не за себе си, а за нейната доброчестина. И нека бъде благословен Иванко, ако България вижда от него мир и спокойствие!…
Отец Иван (скочва ядосан). Безумни! Не видя ли какъв мир и какво спокойствие вижда България от Иванка! Злодеянията на Иванка надминават всичко, а ти го благославяш!… Кръвта на Асеня и на хиляди невинни хорица вика за мщение, а ти благославяш тогова, който пролива тая кръв… Народът тегли мъки, а ти благославяш Иванка, който причинява тия мъки!… Иванко тласка българското царство към опропастявание, отдава го в ръцете на лошите му врагове, а ти благославяш Иванка!…
Петър (затуля лице с ръце).
Отец Иван (гледа го и клати глава). Безумни! Триж по-безумни, Петре! Кой ти е дал власт да прощаваш? Кой ти е дал право да бъдеш студен към народните бедствия? Знай, че ти си оръдие божие, назначен да прекъсаш теглилата на народа. Човек, който се решава да убие най-достоен цар и да се качи на престола му; който, за да се удържи на тоя престол, тряба да мъчи и да убива народа — такъв човек е злодеец, отхвърлен от бога, и неговото управление не може да бъде друго освен страшен бич божи… Не чу ли охканията на народа? Не видя ли мъките му?
Петър (умолително). Млъкни, отче!
Отец Иван. Кажи кой ти е дал право да се отказваш от онова, което ти налага най-светата твоя длъжност. Ти си брат на Асеня. Ти си длъжен, чуваш ли? Длъжен си да отървеш българския народ от Иванковите злодеяния, длъжен си да спасиш българското царство от съвършеното му загинвание. И (с въздигнат, натъртен глас), Петре! Ако има в тебе поне капка от Асенювата кръв, ако ти що-годе желаеш спокойствието и доброчестинатана народа си, ти тряба да сториш това! Ако ли не го сториш, чувай. Ти ще бъдеш на вечни времена проклет!… (Заплашително дига ръка.)