Отец Иван. Позор! И този позор вечно ще остане на Асенювци, ако ти не се постараеш да очистиш от него славното име на Асеня… Асенювата дъщеря помогна на Иванка и тласна българския народ в тежка злочестина. Асенювът брат ще бъде ли така нищожен, щото да остави този позор?
Чува се някакво си кряскане.
Отец Иван (спира се стреснато).
Петър (и той стреснато дига глава).
Крясъкът се повтаря, после се чува тих женски прекъснат смях, а сетне тихо, жално пение:
Отец Иван и Петър (доближават един до друг и гледат към там, отдето се чува пението).
ЯВЛЕНИЕ V
Прежните и Мария с един стар калугерин.
Мария (влиза. Луда. Космито й разпуснато, на ръце й вериги. Тя пристъпва и полека пее).
Калугеринът (със сведена глава жаловито върви подиря и).
Отец Иван и Петър (подръпват се, разперват ръце и смаяно гледат).
Мария (поспирва се и се поослушва). Ъ! (Наченва да пристъпва и пак запява.)
(Засмива се прекъснато. Ослушва се, поподига ръце, но от веригите изнемощяло ги снема. Веригите дрънкат. Мария запява пак.)
Калугерите (чупи ръце и със силна въздишка). Колко си ти злочеста! Никъде няма за тебе спокойствие!…
Мария. Тс. Той е тука… (Пристъпва полекичка, като че е уплашена, и се ослушва.)
От манастира се чува пение: „Господи, помилуй!“
Мария (засмива се прекъснато и запява). Господи, помилуй!… (Протегнато говори.) Господи, помилуй и спаси душа му… (още по-протегнато) спаси душа му и го помилуй… (Засмива се силно.)
Петър (закрива лице с ръце).
Отец Иван (скланя глава на ръка).
Калугерите (без да си подигне главата, клати я и силно въздиша).
Мария. Тс! Той спи… татко спи… ъ? (Мълчи и като замаяна се ослушва. После стреснато дига глава и бърже.) Той ми каза… (поприслушва се малко, а после протегнато) той ми каза… (още по-протегнато) иди, спи спокойно… (Мълчи и стои със сведена глава. После бързешком дига глава и силно се засмива.) Ела! Ела да видиш… (Тича и спира до един гроб.) Тука, тука спи той… (Турга пръст на устни.) Мълчи! Мълчете!… (Протегнато и със снижен глас.) Той ми каза… (Напомнюва си нещо.) Иди… Иди, спи спокойно… (Ослушва се.) Ъ? (Тихичко, като че иска да не я чуе някой.) После… после… ключът… (слехти) ключът… (почти креснува) ключът!… (Отчаяно сключва ръце и силно се засмива, но бързешком прекъсва смеха и се ослушва.)
Калугерите (дига глава и чупи ръце). Стига, стига се мъчи, Марийо!… Успокой се ти, злочеста дъщерьо на злочести Асеня…
Отец Иван (стреснато дига глава и пристъпва към калугерина). Какво? Какво каза ти?
Петър (и той стреснато дига глава и се подръпва с разперени ръце). Мария?
Калугерите (уплашено се дърпа назад).
Мария (бързешком и стреснато се обръща към отца Ивана). Ъ? Татко? Мой мили татко?… (Сключва ръце на гърди и умолително.) Иванко! Не го убивай!… Моля ти се!… (Сяда на колена и умолително запява.) Не го убивай, Иванко! Смили се, смили, Иванко!… (Изнемощяла, скланя глава на гробния камък.)
Калугерите (умолително). Милост, божи хора, милост към тая злочеста! Тя е безумна. Окована е в тежки вериги и е хвърлена в тъмна, мокра и задушна тъмница. Мене са турнали да бъда нейния стражар и люто е приръчано да не вижда тя боже небо, божи хора… Но кой би утърпял? Смилете се, тя е дъщеря на Асеня…
Петър (закрива лице с ръце, но така, като че се удря по лицето).
Отец Иван (жаловито клати глава). Злочеста Мария!… Но кой е този, крйто при божието наказание така люто наказва тая злочеста за престъплението и?