Калугерите (гордо дига глава). Мария е невинна! Тя е чиста като ангел!
Отец Иван и Петър (който бързешком дига глава, извикват в един глас). Невинна?
Калугерите. Хулите против Мария са хули против бога… Които и да сте вие, тряба да преклоните глава пред светата истина. Мария е люто измамена. Безбожно се подиграха с най-светото и чувство… подиграха се, за да могат по-лесно да я лишат от мил, обичлив татко. Тя не понесе, тя изгуби ум, но това не стигаше, ами я хвърлиха в тъмница, за да не би нейната злочестина да открие истината… (Въздиша силно.)
Петър (без да открие лице, клати глава). Горката! Горката Мария!…
Отец Иван. А!… Злодейци! (Заплашително клати глава и стиска юмруци.)
Мария (поподигва глава). Ъ!… (Смаяно се огледва по страните.)
ЯВЛЕНИЕ VI
Прежните и Милко с Исака и с много въоръжени войници.
Милко, Исак и Войниците (с факели в ръце навлизат от разни страни).
Исак (на Милка). Ето ги! Не казвах ли аз?
Петър и Отец Иван (подръпват се и изваждат скриените си мечове).
Милко (без да види Мария). Това са те, просяците… (Изважда меч и се обръща към войниците, за да им даде потребния знак.)
Мария (засмива се, скочва и се изпречва пред Милка.) Ела! Ела да видиш…
Милко (отскочва назад уплашено). Мария! (Разперва ръце и изпуща меча.)
Исак (и той отскочва уплашено). Мария!
Войниците (постресват се и вкаменени гледат на Мария).
Отец Иван (дръпва Петра и задишком се измича).
Петър (и той задишком се измича).
Скриват се и двамата из гробищата, без да ги види някой.
ЯВЛЕНИЕ VII
Прежните без отца Ивана и Петра.
Мария (дърпа Милка за ръката). Тука… Тука… Той спи… Тс! (Ослушва се.)
Милко (затуля лице с ръка и клати глава). О!…
Мария (обръща се и слисано изглежда всичките). Ъ? Той… Той ми каза… (Припомня нещо.) Той лежеше… (Турга пръст на чело и мисли.) Кръв… (клати глава) кръв имаше (слехти), кръв… (още повече слехти) ключът… (извиква) ключът!… (Силно се засмива.)
Калугеринът (сяда на колена и с дигнати очи към небето моли се горещо).
Милко (без да открие лице, клати глава). Марийо, Марийо!
Исак (умислено свежда глава).
Някои от войниците закриват лице с ръце и се подземат, а други си чистят сълзите.
Мария. Тс! Мълчете! Той спи… Тука спи. (Пристъпва) На, тука… Той ми каза… Каза ми… Марийо… (Клати глава усмихнато, после се засмива силно и тръгнува на друга страна, като запява.)
Исак (затуля очи). Войниците (плачат).
Милко (гледа Мария, клати глава и с плачевен глас) Горката! Горката Мария!…
Действие пето
Сцена първа
Обиталището на Исака в царските палати. Стаята накичена великолепно. През прозореца се вижда вън почетна стража.
ЯВЛЕНИЕ I
Исак сам.
Исак (облечен великолепно, разхожда се умислен. Спира се, повдигащ вежди и рамена). Чудно нещо, наистина! Мария да изчезне от толкова деня насам и досега нищо да не можем да открием!… Това наистина е чудно!. И кой ли ще го направи това?… (Разхожда се и мисли ) Та и защо ли им е лудата Мария? Никак не ми стига умът!… Да е Милкова работа. (Спира се и мисли, после весело дига глава ) Но нищо не ще ви помогне това! Напусто са ти трудовете, отче Иване! Моите легиони скоро ще прилетят тук и тогава нищо не ще ви спаси, макар и десет луди Марии да открадвате и скривате!… (Крачи ) Вижда се, вие още не знаете с кого имате работа. И Драгомир беше упорит, но сега омекна като овчица… (Смее се, после помислюва малко) Но голямо твърдоглавство, бре!… Рекоха, че не ще да пуснат в земята си нито един крак от моите легиони, и дору не се надвеси злочестината над главите им е тъй е на (показва с ръка), не отстъпиха от думата си! Сега, когато Петър стои пред вратата на Търново, те тичат, молят се, целуват ръце… Викат сега (криви се и дразни): „Исаче! Златий Исаче! Помогаи ни! Пиши на императора да прати помощ! Половината българско царство ще дадем на императора! Тодорка ще бъде царица! Всичко ще направим, всичко ще сторим! Исаче! Славний Исаче! Златий Исаче“… (Спира се ) А-а! Викате сега и се молите, ами де ви беше умът по-преди, когато аз ви се молех? (Заканително клати глава) Ще ви кажа аз вам!… (Разхожда се.) И какви са тези българи! (Спира се.) Хора без достойнство, без благородни чувства, без честолюбие! Убиха Асеня — те мируват; сега Петър стана против Иванка и премина през всичката българска земя — никой не се яви отпредя му да го попита къде отиваш и защо отиваш… (Разхожда се ) Хубаво я! Иванко лошев, да речем, нима Петър е по-хубав! Дигнете и заловете едно междуособие, та цял свят да ви рече „браво“! (Разтрива ръце.) Тогава какво хубаво щеше да бъде! И сега е хубаво, но тогава — друго… Мъчих се аз, колко се мъчих! Но имаше ли някой да ме разбере? Всичките твърдоглави! Хеле пустият Милко! (Удря ядосано ръце.) Не можа да се махне с време… (Разхожда се бързо, а после начева полека.) Но няма нищо! Еднъж да пристигнат мойте легиони! (Клати глава, после мисли. Спира се.) Петдесет хиляди! (Ухилен) Петдесет хиляди отборна гръцка войска. И вече пристигва… (Помислюва.) Тъй, тъй… (Смята на пръстите си.) Понеделник, вторник… четвъртък… (Радостно.) А! Те вече са на границата. На границата са!… (Разтрива ръце и се спира.) Ехе! Петре, и ти, дъртако Иване! Не ще да видите вие Търново! Моите легиони като мухи ще ви разпилеят!… И тогава ще те видя, Исаче, как ще се разпореждаш с тези дебелоглавци! (Разтрива ръце.) Ох! Пък ако ми влязат в ръце Петър и дъртакът Иван, тогава… (Злобно клати глава и стиска зъби ) Ще ви кажа аз вам, почакайте само още два-три деня… (Разхожда се.)