Драгомир (клати глава). Какво детинство! И сега, когато тряба най-повече да насърчваме войската!… Та ти така ще погубиш и нас, и себе си, Иванко!
Иванко. И никъде не намирам аз покой, Драгомире! Душата ми жаднее за спокойствие, но не го намира никъде… И защо не мога аз да се отърва от него? Нищо не може да ме успокои! Нито убийствата, нито веселбите… Само песните на певеца ми услаждат и успокояват що-годе душата… Той сякаш че от бога ми е пратен. Неговите песни ме отнасят в детинските ми години и сякаш, брате, от съвестта ми се сваля най-тежко престъпление, а на душата ми става леко-леко… Но, да се свикат велможите!… (Дава знак, за да дойдат телохранители и слуги.) Душата ми е твърде смутена и безпокойна. Дано тяхната веселба поразвесели и мене…
ЯВЛЕНИЕ II
Прежните, Драгни, Михо и няколко телохранители.
Драгни, Михо и телохранителите влизат от разни страни и се покланят отдалеч.
Иванко (на телохранителите). Да се свикат велможите! А вие (на Драгня и Миха) пригответе тук — ще има пиршество.
Драгни, Михо и телохранителите покланят се и си отиват.
Иванко (клати глава и тръгнува да си отива).
Драгомир (върви подиря му). За бога, Иванко, бъди весел! Те всички са изгубили надежда и мъжество. Ако сега видят и тебе така умислен…
Иванко (поспирва се и се усмихва). Бъди спокоен, Драгомире. Никой не знае и не ще да знае какво крие Иванко в душата си… (Отиват си.)
ЯВЛЕНИЕ III
Драгни, Михо и слуги.
Слугите (едни носят богато покрит стол, на който има злати чаши и злати и сребърни шестари с вино, а други с многосвещници в ръце — влизат).
Драгни (върви от едната страна). Полека, полека! Да не свалите нещо! (На слугите, що носят стола.) Сложете там по-нататък, само онзи край повъзвийте малко насам. (Показва им с ръка.)
Михо (върви от другата страна и на едкого от слугите с многосвещник мълчешком показва с ръка и джуни де да сложи, а на другиго). Ти пък хе таме сложи!
Слугите слагат всичко, покланят се и си отиват.
ЯВЛЕНИЕ IV
Драгни и Михо.
Михо залавя се да размества и намества многосвещниците.
Драгни (намества на стола чашите и шестарите. Налива в една чаша, зема, поозъртва се и пие. Помислюва, налива и пак пие. Помислюва пак и одобрително клима с глава). Добро! Много добро! (Налива и подава на Михо.) Земи, Михо, че да видиш — царско вино!
Михо (доближава, зема и се озърта).
Драгни. Не бой се, не бой!
Михо (пие, потръсва с глава и мцака с джуни).
Драгни (ухилен, потръсва глава и от цяла душа). Ох-х! Царско вино, нали? (Налива и пие.) Ех, Михо! Хубаво е тук. Я гледай какво е мекичко тука? (Сяда и се подлесва.) Ама, се старият грък. Май с човек! Каквото каза, то се и сбъде, бре! Помниш ли, когато ни казваше, че ще ни направи големци! И какво? Лошевичко ли ти е сега? Ех! (Още повече се подлесва.)
Михо (намества нещо на стола). Хубаво, Драгне, хубаво… ама нали отиде цар Асен… (Въздиша.)
Драгни (стреснато става). Хем, Михо! Не го споменувай сега… (Страхливо се озъртва.)
Михо (стресва се и бързо се прекръстя). Дали е истина бе, Драгне? Хем казват, че право от гроба дохождал.
Драгни (и той бързо се прекръстя). Ха, ха!… Мълчи сега. Я по-скоро, че може вече да дойдат, а пък аз да отида там да видя… (Тръгнува.)
Михо (доближава се до него). Къде? Аз сам не оставам тук! Той може право тук да дохожда… (Озъртва се страхливо.)
Драгни (бързо се прекръстя). Нима те е страх? Я гледай!… Бре, че си бил страх… (Чува се шум, Драгни и Михо се изпоплашват. Единът се скрива под един стол, а другият — под друг. След малко Драгни си показва главата, гледа, кръсти се, излиза и плюе в пазва си. Така прави и Михо.)
Драгни (гледа на Миха). Ух! Страх го… То нямало нищо, пък той…