Михо. Ами, че ти по-напред…
Драгни. Ха, ха! По-скоро, че…
Мълчешком наместват още малко чашите, шестарите и многосвещниците и озъртващиц се, отиват си бързешком.
ЯВЛЕНИЕ V
Драгомир, Добрин и няколко велможи.
Драгомир, Добрин и велможите, разговарящи, влизат.
Един велможа (на Драгомира). Какво гледа той условията! Само да се отървем ние от Петра, че… Той не ще е по-добър от брата си.
Добрин. Остави се! Асен беше ни обърнал на слуги. Той не гледаше нито болярска кръв, нито нищо.
Друг велможа. Петър е по-лошев. А пък сета, като е с него онзи калугерин…
Трети велможа. Какво си хортуваш, брате! По-добре още по-тежки условия, отколкото Петър. Тежки условия! Само да си свършим сега работата, че после е лесно.
Добрин. Ъ! Ний после лесно се разправваме с гърците.
Драгомир. Разбира се! Малко по малко. Но ето че иде царят…
Всички поглсждат към вратата, разделят се надве и почетно се спират.
ЯВЛЕНИЕ VI
Прежните, Иванко, Исак. Телохранители, Драгни и Михо.
Иванко, Исак и Телохранителите влизат. Телохранителите почетно се спират настрана.
Драгни и Михо влизат от друга страна и се спират до покрития стол.
Иванко (покланя се на велможите и усмихнато). Добър вечер, велможи, добър вечер!
Велможите (покланят се). Да живее Иванко, българският цар! (Заобикалят Иванка и Исака,)
Исак. Та страхувам ли се аз, дору имаме такива юнаци. (Показва на велможите.) Само да пристигнат моите легиони… А радостни известия имаме, велможи, много радостни! (Разтрива ръце.)
Иванко. Наистина, велможи, известията са много радостни. Още малко търпение и твърдост от наша страна, та всичко ще се свърши благополучно за нас… (Всички се разместват около стола.)
Исак. Е! Ний хубаво, нечуено пиршество ще направиме на Петра! Когато 50 000 отбор войници прилетят на главата му… (Разтрива ръце.) А те като вихър ще прилетят тука… Петър нито ще се догади отде му дойде… (Смее се.)
Иванко (на Драгня и Миха). Напълнете чашите! Нека бъдем, велможи, и ние така радостни, както са радостни и известията. (Зема чаша.) Наздраве, велможи! (Пие.)
Всички (земат чаши). Да живее Иванко! (Пият.)
Драгомир. Ами желанието ни ще ли се изпълни? Българският народ ще ли се сдобие с царица?
Исак. И това ще стане, велможи. Императорът желае още повече да уякчи приятелските връзки с българския народ и за то позволи на моята дъщеря…
Драгомир (зема чаша). Кога е така, да пием за здравието на българската царица! (Пие.)
Всички. Да живее Тодорка, българската царица! (Пият.)
Исак (покланя се ухилен). Хубаво, велможи, хубаво! Аз ще кажа на императора за радостта ви.
Иванко. Така обичам аз. Винаги така весели да бъдем! (Пие и сяда.)
Всичките други пият и насядват. Начеват да си приказват и да пият. Някои и сами си наливат. Исак зема чаша и подава на Драгня. Драгни се възвива настрана и пие, а после гордо изглежда Миха. Иванко се замислюва.
Драгомир (тихо, на Иванка). Ти пак ли се замисли?
Иванко (дига глава). Н’ам що ми дойде… (На телохранителите.) Да дойде певецът. (Към велможите.) Много ми допадат песните му. Добър певец, наистина.
Гласове. Добър, много добър певец.
Добрин. Но и добър войник е. Ех! Да бяхте да видите как биеше и гонеше той Петровите войници! За малко и Петра щеше да улови.
Исак (удря ръце). Как не можа да го улови?! Ех, да беше да влезе в ръце! (Клати глава.) Но чакай! Ще пристигнат легионите ми! Не ще се отърве той от мене…
ЯВЛЕНИЕ VII
Прежните и отец Иван.
Отец Иван (облечен в дрехи на певец и изменен в лицето така, щото никой не го познава, влиза и отдалеч се покланя).
Иванко. Дойди, певче, да ни попееш от твоите си песни, само гледай една най-хубава…
Отец Иван (попотърсва усмихнато глава). Българските песни са всичките хубави, царю честитий! (Покланя се.) Но има една, която е много добра, но която още не съм пял пред тебе, царю честитий.