Иванко. (усмихнат). Хубаво, певче! (Подава му чаша с вино.) Направи веселбата ни да бъде много хубава…
Всички освен Иванка земат чаши и стават.
Отец Иван (зема чаша, покланя се, поизправва глава и запява):
Покланя се и пие.
Всички. Да живее цар Иванко! (Пият и насядват.)
Иванко. (усмихнат се покланя).
Отец Иван (пее):
Иванко (много усмихнат). Хубаво! Много хубаво, певче!
Всички други с очи и с ръце покаэват един на друг, че певецът пее много хубаво.
Отец Иван (покланя се и пее):
Последните думи ги казва натъртено и остро гледа Иванка в очите.
Иванко (става бързешком и безпокойно). Царят убиха!
Всичките наставват смутени.
Отец Иван (покланя се). Така, царю честитий! Първият велможа — той го уби.
Иванко (още повече смутен). Първият велможа?
Драгомир (и той силно смутен). Първият велможа?
Отец Иван (натъртено и протегнато). В тиха полунощ първият велможа с измама влезе в царските палати и сам, с ръката си уби царя, уби най-достойния цар, уби Асеня. (Последните думи ги казва много натъртено и показва с пръст на Иванка.)
Иванко (стреснато се подръпва назад). Асеня?
Всички (в един глас). Уби Асеня? (Страхливо гледат един на друг.)
Иванко (заплашително пристъпя към отца Ивана). Ти… Кой си ти?
Отец Иван (поотстъпва и си снема калпака). Асенювът изповедник. (Покланя се.)
Всички (уплашено). Отец Иван! (Тургат бързешком ръка на мечовете си.)
Отец Иван. Уплашихте ли се? Вижда се, вие не се надявахте, че така скоро ще дойде отплащанието…
Исак (на ухото на Иванка). Измяна! Предателство… (На ухото иа Драгомира.) Тук да се убие… (Озърта се, като че гледа отде по-лесно да избегне.)
Иванко. Ти… ти… в палатите… (Изтеглюва меч и пристъпва към отца Ивана.)
Драгомир, Добрин и някои от велможите (изтеглюват мечове и пристъпват и те към отца Ивана).
Отец Иван ( изтеглюва меч и отстъпва). Полека, Иванко! Та и вие, велможи! Защо се плашите толкоз? Я погледнете тук… (Удря с ръка в стената. Отварят се едни тайни врата, непознати нито на Иванка, нито на Исака, нито никому.)
Всички (силно уплашени, отстъпват и в един глас). Мария!
Иванко и велможите изпущат мечове и с разтреперани ръце уплашено гледат, а Исак като попарен бързо се възвива на другата страна.
ЯВЛЕНИЕ VIII
Прежните и Мария.
Мария (облечена в тъмните си дрехи, бързо се показва на вратата). Ъ? Татко? Мой милий татко? Иванко! Не го убивай!… (Смее се и пристъпва. Прекъсва да се смее.) Тс!… (Ослушва се.)
Иванко и велможите (закриват лице с ръце).
Исак (възвива глава и зад гръб уплашено гледа Мария).
Отец Иван. Какво! Познахте ли я? А! Познахте я и се вкаменихте! Наистина, тя е дъщерята на Асеня…
Мария. Ъ! Той спи… (Ослушва се пак.)
Отец Иван. Но защо се вкаменихте? Вашата ръка не потрепера, когато убихте един най-достоен цар, вашата душа не се смути, когато обричахте българския народ и българското царство на загинвание, та сега ли се уплашихте от една злочеста луда мома? Удрете! Тя е дъщеря на Асеня, тя не може да ви се противи… (Клати глава.) Но вие стоите вкаменени и не смеете да погледнете на тая злочеста. Вижда се, престъплението ви е толкова голямо, щото и вие самите се вкаменихте пред него…
Мария (турга пръст на устни). Те… (Ухилена се ослушва.)
Иванко (открива лице, гледа на Мария и клати глава).
Отец Иван (на Исака). И ти ли, окаяний, трепереш? И ти ли не смееш да погледнеш на злочестата Асенюва дъщеря? Ти… за когото няма нищо свето и честно? Но това е плод на твойте хитри и велики планово! Защо не се радваш на трудовете си. Или ти не можеш да гледаш в очите на истината? Но иди, скрий се и тайно, да те не види никой, обмисляй хитрите и великите си планово, извършвай гнусните си дела!…