Исак (отстъпва две-три крачки, но се през гръб гледа).
Отец Иван (клати презрително глава). Севастократор! Архонт на непобедимите легиони!… Творение долно и нищожно! Достоен син на своя народ и племе!… (Клати глава.)
Мария. Ъ! Татко? (Сключва умолително ръце и умолително запява.) Не го убивай, Иванко! Смили се, смили, Иванко!…
Отец Иван. Но да си идем, Марийо. Твоята ангелска чистота и твоите страдания са страшни за тези хора… (Улавя Мария за ръка и я повежда.)
Мария. Ъ! Тс… той спи… (Върви и тихо пее.)
Влизат в тайните врата, които се затварят подиря им.
ЯВЛЕНИЕ IX
Прежните без отца Ивана и Мария.
Исак (като че се стресва). Де е той? Измяна! Предателство! А!… (Бързешком избягва.)
ЯВЛЕНИЕ X
Прежните без Исака.
Иванко. Мария? Отец Иван? Де са те? (Бързо дохожда и удря о стената.) Де се скриха?
Всичките други (уплашено се питат един други.) Де се скриха?
Чува се силен звон, а след малко тръбен глас. Иванко и всичките други стреснато се спират и се ослушват.
ЯВЛЕНИЕ XI
Прежните и един войник.
Войникът (влиза бързешком и с як глас). Спасявайте се! Крепостите се превзеха от княза…
Иванко (потръсва глава и вперва очи на войника).
Велможите (уплашено един на друг). Ами сега!
Всички. Повечето войска доброволно се предаде на княза, гражданите го посрещат с радост, той иде към палатите…
Чува се отвън шум. Някои от велможите бързешком си отиват. Драгомир, Добрин и другите заобикалят Иванка.
ЯВЛЕНИЕ XII
Прежните, няколко от Иванковите войници и Милко с други войници.
Иванковите войници (с мечове в ръка, втурват се, бягащи от Милка).
Милко и войниците (втурват се подиря им, викащиц). Да живее Петър-Асен!
Иванко. (щом вижда Милка). А! Издайнико! (Дръпва меч от един войник и напада на Милка.)
Милко (бие се с Иванка). Аз ти казах, че щом повикаш един неприятел в земята ни, аз съм против тебе и ето — сдържах думата си.
Иванко. Умри! (Ръгва Милка в сърцето.)
Милко (пада мъртъв).
Милковите войници (бягат от Иванка).
Иванко. Подиря ми, велможи и войници! (Отива след Милковите войници.)
Велможите и войниците му (отиват след него, викащиц). Да живее Иванко!
ЯВЛЕНИЕ XIII
Исак и Тодорка.
Исак и Тодорка (тичешком влизат от разни страни).
Тодорка. Ах, тате, загинахме!… Не ти ли казах аз, че е той? (Тича замаяна.)
Исак. Де е Иванко? Да бягаме, Тодорке, но и той с нас… Разбираш ли? Да го намерим и да бягаме!…
Тодорка (избягва).
Исак (ядосано удря ръце). Отидоха! Развалиха се хубавите ми планове!… Ех, Българийо! Вижда се, тебе бог те пази! Но чакай! Аз още не съм се разплатил с тебе!… (Клати заканително глава и избягва. Чува се бой и вик: „Да живее Иванко! Да живее Петър-Асен!“ Войници бягат през сцената.)
ЯВЛЕНИЕ XIV
Петър, отец Иван и много войници.
Отец Иван (облечен в калугерските си дрехи, препасан с ремик, гологлав, в дясна ръка държи меч, а в лява кръст — влиза).
Петър и войниците (с мечове в ръка влизат подиря му).
Войниците. Да живее Петър-Асен!
ЯВЛЕНИЕ XV
Прежните и Иванкови войници.
Иванковите войници (с дигнати мечове влизат от срещната страна, викащиц). Да живее Иванко! (Щом виждат отца Ивана и Петра, поотстъпват и свеждат мечове,)