Исак (тупа Тодорка по рамото). Мила, драга моя Тодорке! Ти си достойно мое чедо… ти си достойна (махва с две ръце) за всичко, за всичко!… (Разтрива ръце.) Добре! Много добре! Любовта е сляпа. Силната любов накарва човека да жертвува мило и драго, а особено когато е възбудена и ревността. Знаеш ли ти, Тодорке, какво нещо е любовната ревност? Ах, чедо мое, това е страшно, ужасно чувство. То прави човека да си изгубва ума… то затъмнява всичките други чувства, заслепява разсъдъка… кара човека да презира и приличие, и чест, и всичко, всичко и с всевъзможни начини да си постигва целта… А първите семена на това страшно чувство ти си ги вече посеяла в Марииното сърце… Благодаря ти, Тодорке, от душа ти благодаря!… О, как добре върви работата!
Тодорка (безпокойна). Но това е лошево, тате, ти ме плашиш с думите си. Кога е така, Мария може да направи всичко за постигвание на целта си; тя може да начене сама да помага на Иванка, та после да стане царица. Тогава какво ще правим ние?
Исак (смее се). Дете си, Тодорке, и не ти стига умът. Та затова ли са побелели космето ми. Не бой се, Тодорке! Знаеме си ние стоката. Мария, без да ще, без да знае, ще помага на Иванка, а царица ще станеш ти, чу ли?
Тодорка (радостно). По-скоро, тате. Колко си добър!…
ЯВЛЕНИЕ IV
Прежните и Драгни.
Драгни (влиза и като че сърдито се покланя). Светлият и славният войвода Иванко иде.
Исак и Тодорка (в един глас). Иванко!
Драгни. Оръженосецът му известява.
Исак (крачи насам-нататък). Иде… Много добре! Иде… Скоро, Тодорке, скоро… (Към Драгня, тупа с крак.) Какво си ме зяпнал? Върви поприготвяй там!
Драгни (стресва се и бързешком тръгва да си отива; при вратата злобно се огледва назад). Вика палешкият му грък като луд… (Отива си.)
Тодорка (глади се пред огледалото).
Исак (прибира някакви си книги от стола). Скоро, Тодорке, скоро!… Да се приготвим добре, за да го посрещнем както тряба. Той не е дохождал цял месец у дома, а сега иде… Работата добре отива, чедо мое. Нали иде сега сам, работата е узряла вече… (Разтрива ръце.) Ох, сега му е времето вече да направим последната и решителна крачка, та другого е лесно… Хайде сега, Тодорке, но само внимавай, чедо мое…
Тодорка. Не бой се, тате. (Весело избягва вън.)
Исак (потрива ръце). Така, така!… (И той подбягва старешката и си отива.)
ЯВЛЕНИЕ V
Иванко, сам.
Иванко (влиза умислен; огледва се настрани някак страхливо). И защо ида сега тук? Трябваше да бягам оттук… Но аз ида против волята си и се страхувам. (Огледва се пак.) Нима правя някое страшно престъпление? От какво се страхувам? (Усмихва се горчйво.) Ах, няма за мене спокойствие! Всякогаж и всякъде умислен и безпокоен!… Страшните мисли вървят неотлъчно подиря ми и на всяка стъпка се изпречват отпредя ми… (Мисли. Въздиша.) Искат да знаят причините на моето безпокойство, на моето умислювание… Безумните! Искат да знаят онова, което аз сам крия от себе си… Искат да знаят оная страшна мисъл, пред която аз винаги се разтрепервам, но която не мога да изгоня, не мога да унищожа!… Иванка награждават, Иванка обсипват с царски милости, Иванка считат за най-честит на този свят; но колко е Иванко злочестен, колко страшно се мъчи той в душата си — това никой, никой не знае!… (Въздиша и се замислюва.)
Исак (който подслушва, казва полекичка). Лъжеш се, Иванко. Има хора и това да знаят…
Иванко. „Ти си за цар и ако би щял, би станал цар“ — преди много време ми пришепна той и се скри…
Исак (усмихнато клима глава и шепне). Така, така…
Иванко. Оттогава се мина много време, но имал ли съм поне минута спокойствие! Страшната мисъл винаги се върти в главата ми и не ми дава покой ни минута… (Мисли с наклонена на ръка глава; стреснато дига глава.) Как се плаша аз, като си докарам на ум за него! А той винаги е пред очите ми. Моята страшна мисъл ме прави винаги да го виждам отпредя си ту в царската корона, ту в царската порфира и се тъй горд; се тъй величествен, добър и юнак!… Как би желал аз да бъдеше той един недостоен и нищожен цар! (Мисли.) Обичам го. Обича ме и той и ме обсипва с царските си милости. Но (клати глава) колкото повече стават милостите, колкото повече ме въздига Асен и ме приближава до себе си, толкова повече се разпаля в мене пъкленият огън, който не ми дава покой ни деня, ни нощя… (Мисли.)