Исак (поиздърпва се. С по-възвишеничък глас). Че Иванко ще може да води българите към по-велики и славни победи, отколкото е правил досега Асен.
Иванко. Старче, какво хортуваш ти?
Исак (гледа страшно на Иванка и с малко снижен глас). Българите са народ силен и непобедим, а под царуването и предводителството на храбрия и умния Иванка те би победили целия свят, би накарали целият свят да вика (натъртено, но снижено): да живее Иванко, славният български цар!
Иванко (улавя се за челото и се отвръща от него).
Исак. Иванко! За човека всичко е възможно на този свят, чуваш ли? Човек всичко може да достигне, стига само да иска.
Иванко (изгледва го и клати глава). Безумний старче! Познаваш ли ти колко са престъпни твоите думи?
Исак. Не са, Иванко! Ти си достоен за цар и ти тряба да станеш цар, чуваш ли? Тряба да станеш и ще станеш… (Бутва му в ръката едно писмо и бързешком си отива. На вратата го среща Тодорка. Към нея.) Върни, се върни… Да го оставим сега на покой. (Отива си)
ЯВЛЕНИЕ VII
Иванко сам.
Иванко (държи писмото и стои като замаян, после гледа, към дето измина Исак). Какъв страшен човек! Какви страшни, но сладки думи? (Улавя се за челото и мисли.)
Исак и Тодорка (показват се и се ослушват).
Исак (полекичка на Тодорка). Щом видиш, че умът му се изменява, прекъсвай го и не му давай да се опомни чу ли?
Тодорка (клима с глава).
Скриват се.
Иванко (въздиша и клати глава). Да, лукавий човече! Ти ме позна… ти виждаш какво се върши в душата ми. Ти първи запали у мене този пъклен огън и ти сега го раздувваш… Ти право каза: аз искам да стана цар и ще стана! Как ще си постигна целта, с какви средства — не знам още, но пред нищо не ще се спирам. Само (клати глава, като че се кани) нека тогава мислят неприятелите на българското царство; тогава твоят хитър народ нека му мисли… (В забравянето си изпуска писмото. Стресва се.) А! Какво ли е тук? (Земва писмото, раздира го, погледва на подписа и зачудено.) От императора Алексея!… Какво ли е? (Чете със снижен и взволнован глас.) „Брате Иванко! Желая ти здраве, дългоденствие и благополучие. В най-лошевите минути можеш да се надяваш на голяма помощ от мене. Бъди дръзновен и не бой се. Твой брат Алексей.“ (Отпуща ръце и мълчи. После.) Какво писмо! Нима император Алексей знае вече най-скритото ми желание? (Печално се усмихва и показва към дето измина Исак.) Та питам ли още? (Клати глава.) О, врагове! Вам е драго да видите междуособие в българското царство… Вий сте готови да подадете ръка всякому, който би се наел да разбърква царството ни… (Презрително се усмихва.) Каква готовност!. Каква обич и какво доброжелателство… Но нека! Аз ще приема вашата ръка, та ще видиме после… (Мисли. Потърсва глава.) Нима жребият вече е хвърлен и връщане няма?
Тодорка (показва се и внимателно слуша).
Иванко. Асене! Асене!… (Свежда глава на ръка и пак мисли. Въздиша и дига глава.) Как лесно измяната се вмъква в царските палати!…
Тодорка (прави безпокойно мърдание).
Иванко. Как лесно измяната, предателството… (Стресва се.) Измяна? Предателство? Как! Иванко е изменник? Иванко е предател? Иванко…
Тодорка (пристъпва навътре, като че се кани да го прекъса).
Иванко (дига ръка). Не! Това не е измяна…
Тодорка (дръпва се, но слуша внимателно).
Иванко. Не е измяна това! Всеки тряба да желае доброто на отечеството си, на народа си. Защо да не се отстрани един, когато друг може с повече достойнство и с по-голяма полза да заема мястото му? (Мисли.) Но Асен? Асен е достоен цар! Асен е велик, благороден цар!… И аз ще мога да вдигна ръка против него? (Скланя глава и мисли.)
Тодорка (полекичка). Е, стига толкоз…
ЯВЛЕНИЕ VIII
Иванко и Тодорка.
Тодорка (влиза полекичка, приближава се към Иванка, като че ненадейно го вижда, и уплашеничко поизвиква). Ах!… (Понечва да се връща.)
Иванко (стреснато дига глава). Тодорка! Уплаши ме, Тодорке! Но защо бягаш?