В чудесна стая настанен,
починал си добре Ивен.
На сутринта потеглил рано,
намерил бичата поляна, [792]
разпитал след това пастира,
но гледайки го, не разбирал
защо и как е сътворила
Природата това плашило [796]
с подобна мутра уродлива.
До извора, без да почива,
той стигнал, гребнал от водата
и със замах върху скалата [800]
излял я бързо с всичка сила.
В миг бурята се разразила,
задухал вятър изведнъж
и завалял проливен дъжд. [804]
Щом Бог изчистил пак небето,
дошло и ятото, което
на бора кацнало. Запели
орляците, но не успели [808]
те да довършат свойта песен.
Ивен видял как конник бесен
лети към страшния бунар,
със рев, като разгонен звяр, [812]
и щом пристигнал, без да чака,