Выбрать главу
се хвърлил в яростна атака. Без страх пресрещнал го Ивен и почнал бой ожесточен: [816] те удряли се с всички сили и щитовете си разбили, а копията им калени не издържали и, строшени, [820] се разлетели на парчета. Усещал всеки, че обзет е от бяс, извадил своя меч и впускайки се в люта сеч, [824] нанасял удар страховит, разсичал ремък, чупел щит, а щом като разбит бил, щитът не служел вече за защита. [828] В завързалия се двубой хвърчали вред искри безброй, и всеки удрял своя враг по рамо, по глава, по крак. [832] Не мислел никой за отбрана и като две скали вкопани, без да отстъпват, всеки бърже врага си искал да довърши [836] чрез ударите си жестоки. Не удрял никой на посоки, а точно в другия се целел. Като разсекли с удар челен [840] те ризниците си, видели, че целите са в кръв, че щели дори със расо на кюре да се предпазят по-добре, [844] а не с тез ризници раздрани. Макар покрити с тежки рани при тази битка страховита те продължили да връхлитат [848] без капка страх един към друг, разбрали, че пред всеки тук стои въпросът само как да просне мъртъв своя враг, [852] лишен от копие и броня. Не наранявал никой коня на другия — в това личало великодушното начало [856] на рицарския строг закон, че по-красиво е на кон, с противника да се сражаваш. Но вражеския шлем тогава [860] Ивен разбил и в онзи час едва не паднал във несвяст врагът, защото острието пробило шлема над лицето [864] и му разцепило главата. Врагът от болка непозната примрял, а кръв като фонтан след удара необуздан [868] обляла рицаря ранен. Макар че бил зашеметен, разбрал той, че след таз атака смърт неминуема го чака, [872] и затова решил да бяга. Обърнал коня и веднага към крепостта се устремил. Над рова мостът спуснат бил, [876] отворена била вратата. Ивен със ярост във душата, в галоп след рицаря поел, подгонил го като орел, [880] преследващ чапла в небосклона. Безспирно той пришпорвал коня и му се струвало, че вече противникът не е далече [884] и лесно ще го залови; уж го настигал, но уви, врагът усилвал своя бяг и, стенейки, избягвал пак. [888] Той искал да го усмърти или ранен да го плени, защото ако не успеел на своя враг да надделее, [892] Ке щял да му се подиграва и никой нямало тогава да го спаси от този срам. Очаквал го позор голям, [896] ако обета си не спазел. Ивен подир врага си влязъл във крепостта. Не срещнал хора по улиците и по двора. [900] Препускайки с последни сили един след друг, те приближили най-неусетно до вратата, която водела в палата. [904] Тя уж на вид била голяма, ала се виждало, че няма как през отвора й да минат един до друг дори двамина. [908] Вратата хем била възтясна, хем се оказала опасна, защото с механизъм сложен капан ужасен бил заложен. [912] Над прага й, като махало, прикрито острие висяло. Смъртта била ужасно близка, когато някой без, да иска, [916] докоснел спусъка му скрит. Тогава с грохот страховит се спускало то в миг от свода. А два капана, скрити в пода, [920] когато някой ги допирал, врата, по-остра от секира, задействали тъй, че да пада като посичаща преграда. [924] Ако човек не бил разсечен, на вечен плен той бил обречен, но който минел по средата единствен влизал през вратата. [928] По този безопасен път промъкнал се напред врагът, защото знаел го добре. Ивен не можел да се спре [932] и се протегнал над седлото, препускайки напред, защото той се надявал, че така ще хване рицаря с ръка. [936] Но както следвал своя враг докоснал дървения праг и сякаш дяволът запратил към нашия герой вратата. [940] Тя паднала със страшна сила и коня му разполовила, ала надвесен бил Ивен напред и бил така спасен [944] той, слава Богу, от смъртта50. Но падналата в миг врата успяла входа да затвори, а рицарските здрави шпори [948] отсякла точно до петите и страх голям Ивен изпитал от коня щом се строполил. Врагът в туй време се спасил, [952] като през втора порта минал (изглежда само домакинът я знаел). В каменния зид тя като първата на вид [956] била и щом той влезнал там, затръшнала се с шум голям. Изпитал силен страх Ивен, като разбрал, че е пленен [960] и е затворен в тази зала, която цялата искряла. С прекрасни цветове покрити били таванът и стените, [964] но как да им се възхищава, щом нямал никаква представа къде е другият избягал. Ивен, макар че бил смелчага, [968] се притеснил, но в тишината една вратичка във стената отворила се и девица — изящна, мила хубавица — [972] излезнала през таз врата. Когато го видяла, тя му казала с изплашен глас: „Сеньор, страхувам се, че вас [976] ужасна смърт ви чака тук, ако ви види някой друг. Днес смъртоносно бе ранен от някой моят суверен. [980] А този някой, знам, сте вие. От скръб да се самоубие желае неговата дама. Придворните, при тази драма, [984] крещят от болка и тъга. Те знаят, че сте тук сега. Щом кажат верните васали каква съдба са ви избрали [988] (плен доживотен или смърт), ще дойдат да ви отмъстят.“
вернуться

50

Ст. 945: Обикновено рицарят трябва да проявява винаги чувство за мярка и да избягва да умъртвява своя противник. Така е постъпил с Калогренан и пазителят на вълшебния извор: като победител той се задоволява просто да отведе коня на Калогренан. В случая обаче спасителен се оказва стремежът на Ивен да доведе докрай своето превъзходство. Кретиен обаче не обяснява това: внушава го като изтъква колко отблизо Ивен преследва своя противник. Под неговото перо новият жанр — романът — показва, че изразното му средство е не обяснението, а изображението.