Покрай ковчега се събрал
народ тъгуващ. Кръв червена
внезапно от плътта ранена [1180]
пред погледите им потекла.
Опечалените си рекли,
че който го е умъртвил,
във залата се е укрил52. [1184]
Тълпата в каменната зала
затърсила го побесняла,
надничали и под леглата,
дордето пот върху челата [1188]
на всички взела да избива
и целите да ги облива.
Според поверието, щом
кръв бликне, значи в тоя дом [1192]
убиецът все още скрит е.
Заудряли те по плещите
Ивен, но без да подозират,
че на леглото се намира. [1196]
А той да мръдне не посмял.
От яд народът побеснял,
че не открива в тази зала
убиеца. Кръвта шуртяла [1200]
и насъбралите се хора
не спирали да си говорят:
„Убиецът и в този час
със сигурност е между нас, [1204]
но се укрива тук с магия,
със чародейство, с дяволия,
а нас ни вижда и ни чува.“
От мъка взела да бълнува [1208]
сред тях отчаяната дама
и да крещи: „Дали пък няма
да се намери, Боже мой,
престъпникът, защото той [1212]
уби тоз, който бе за мен
най-милият и най-почтен!
Аз зная, че Ти само можеш
да го откриеш, мили Боже. [1216]
Ако избяга той, ще смятам,
че само в Тебе е вината.
Освен Теб, никой досега
подобни болка и тъга [1220]
на мен не ми е причинявал.
Ти си виновен, че остава
убиецът скрит в този дом.
От демон или от фантом [1224]
сме омагьосани така,
че той е на една ръка,
а никой не го забелязва.
Като страхливец се показва, [1228]
щом се укрива. Подла твар,
уж смело с моя господар
се би, а скрит сега стоиш
и от гнева ми се боиш? [1232]
Да можеше във тоз момент
ти да се появиш пред мен!
Ти само с подлост и измама
убил си го. Друг начин няма, [1236]
за да успееш. Нивга той
не би загинал в честен бой.
Друг мъж, тъй храбър, в този свят
до днес поне не е познат. [1240]
Как, щом си смъртен, ще успееш
непобедим да надделееш?“
Останала почти без сила
горката дама продължила [1244]
да плаче в пълно отчаяние.
Обхванати от състрадание,
придворните й там не спрели
да търсят, но като видели, [1248]
че само сили ще хабят,
заели се да погребат
убития сеньор, когото
почитали. Щом опелото [1252]
приключило по правилата,
към гроба тръгнала тълпата,
потънала в печал голяма.
В тълпата не тъжала само [1256]
познатата девойка мила,
Ивен която бе спасила
и безучастна на скръбта
при него върнала се тя [1260]
и рекла: „Сир, обезумяла
тълпа тук беше се събрала —
подобно глутница те бяха,
навсякъде носа си вряха, [1264]
тъй както търси ловен пес
следи от дивеч в сенчест лес.
Уплашихте ли се от тях?“
„Наистина изпитах страх — [1268]
отвърнал той. — Но искам много
през процепче поне да мога
да видя антуража злобен
с ковчега как върви към гроба.“ [1272]
Но не това била целта му:
на свитата желаел само
едно — да изгорят на клада:
и марки той би дал — хиляда, [1276]
че и три хиляди дори,
та огън да ги изгори.
Той имал друга цел в главата:
да види дамата, която [1280]
сред всички крачела унила.
Девойката го настанила
така, че през прозорче той
да наблюдава в двора кой [1284]
минава, и Ивен можал
да види със каква печал
убития оплаква тя
с лице, сломено от скръбта: [1288]
„Ти, Който си на небесата,
мой Господи, спаси душата
на този рицар! Господарю,
как смъртоносно ви удари [1292]
човек по-слаб, по-недостоен
от вас? Не виждам равностоен
по възпитание и чест
на вас. Приятели до днес, [1296]
сеньор, ви бяха щедростта,
куражът, героичността.
Дано светците да склонят
душата ви да приютят!“ [1300]
А после, стенейки с глух глас,
отново паднала в несвяст.
Ивен, обзет от състрадание,
изпитал искрено желание [1304]
пред нея мигом да застане
и за ръцете да я хване.
„На риск е този жест обречен! —
му рекла с глас чистосърдечен [1308]
девойката. — На туй легло
си стойте. Лудост би било
да мръднете от този кът,
дорде не се успокоят [1312]
изнервените, гневни хора.
Те ще се разотидат скоро.
Сир, ако се съобразите
със мене, няма да сгрешите. [1316]
Тук стойте и си починете
и през прозореца следете
отвън как хората вървят
наред-назад по своя път. [1320]
Тук никой не ви забелязва,
това най-много ви предпазва.
Недейте произнася думи
прибързани и неразумни, [1324]
че който се увлича лесно
по авантюри неуместни,
рисковани и безразсъдни,
той неминуемо ще бъде [1328]
обречен на провал. Мислете
за себе си и се пазете.
Със този мой съвет към вас,
доброто ви желая аз. [1332]
Разумният честта си брани
и на мечти неоправдани
той никога не се поддава,
а всичко трезво преценява. [1336]
Тук останете, сир! Не бива
да мръдвате. А аз отивам
вън, да се включа във тълпата,
че ако види госпожата, [1340]
че край ковчега мен ме няма,
ще се изложа на голяма
опасност и обиди груби.“
вернуться
Ст. 1184: Раната, която започва да кърви в присъствието на убиеца, е мотив от келтската и скандинавската митология. Среща се и в Перлесваус или Старата книга за Граала (нач. на XIII в.), където Ланселот присъства на погребението на рицар, чиито рани прокървяват. Така той бива обвинен в убийството на покойника.