Ивен, Рицаря с лъва [bg]

Ивен усещал, че съдбата
пак болка му е отредила,
щом Любовта се е вселила [1388]
във него. Ако тя попадне
на лошо място, ден до пладне
там не стои, а отминава,
за да не се опозорява. [1392]
Но затова пък предпочита
добри сърца — да е честита,
да тържествува и сияе.
В такова точно място тя е [1396]
попаднала и е приета
със чест и с радост непревзета.
Всесилна Любовта остава,
но често тъй се получава, [1400]
че тя се чувства неудобно,
щом е на място долнопробно.
Тогава тя наподобява
на някой, който разпилява [1404]
по пепелище чист балсам
и не печели чест, а срам:
към саждите той мед прибавя,
а захарта със жлъч подправя. [1408]
За щастие тя този път
била попаднала във кът,
какъвто най й подобава
и укор тя не заслужава. [1412]
След траурния ритуал
в дома си всеки се прибрал,
освен онази дама, дето
с жестока болка на сърцето [1416]
не спирала да кърши пръсти
и най-набожно да се кръсти,
като четяла многократно
един псалтир със букви златни. [1420]
Пак до прозорчето стоял
Ивен и в нея поглед спрял.
С влечение все по-голямо
към страдащата млада дама [1424]
се молел тя да спре да плаче,
да вдигне своите клепачи,
на погледа му да отвърне,
внимание да му обърне. [1428]
Ала на Любовта зовът
вселявал в неговата гръд
обезверение и смут.
„Дали не съм напълно луд55, [1432]
щом ме обзема туй желание?
Та аз убих без колебание
със меч съпруга й любим.
Как можем да се помирим? [1436]
Нали за нея в този час
най-мразеният мъж съм аз?
Да, «в този час» — аз неслучайно
го казах, тъй като е знайно, [1440]
че помислите си жената
променя често и когато
с едно желание е днес,
със друго ще е тя нощес [1444]
навярно. Без «навярно»! Зная,
че няма смисъл да гадая,
а трябва все да се надявам
и да не се обезсърчавам. [1448]
Дай, Боже, все под нейна власт
навеки да остана аз!
Щом Любовта ти не приемаш,
грях на душата си поемаш, [1452]
предателство извършваш, гадост,
и на сполука и на радост
не бива да се уповаваш.
Не, аз не ще я изоставя, [1456]
не ще я гледам със ненавист,
макар че случаят ни прави
противници. За мен е близка,
щом Любовта така го иска. [1460]
А «мили» ще ли ме нарича?
Разбира се, щом я обичам.
Макар че има основание
тя да таи негодувание [1464]
към мен, защото победих
съпруга й и го убих.
Щом за вдовицата копнея.
как да изпитвам гняв към нея? [1468]
Ах, колко страдам аз, когато
коси, по-лъскави от злато,
тя скубе! Но дали сълзите
ще спрат да капят от очите, [1472]
които са все тъй красиви,
макар че със сълзи горчиви
са пълни? Колко ги желая!
Но аз най-много се терзая, [1476]
когато вглеждам се в лицето
на хубавицата, което
макар раздрано, е чаровно.
А пък какво е то виновно? [1480]
Такива прелестни черти
не съм сънувал аз дори.
В сърцето си усещам болка
когато аз я виждам с колко [1484]
тъга за гърлото се стиска.
Не би могла тя, и да иска,
подобен порив да надвие.
Едва ли има друга шия [1488]
по-гладка и от огледало,
и от най-фините кристали?
Защо така се изтезава,
защо жестоко продължава [1492]
ръцете си да кърши тя
и да се удря по гръдта?
Така тя по-добре разкрива
доколко е била щастлива, [1496]
щом е прекрасна в своя яд.
Кълна се, че на този свят
не ще се нивга удаде
Природата да създаде [1500]
жена със красота такава.
Тя всички други надминава
със свойта хубост съвършена.
За мен сега е несъмнено, [1504]
че само Бог щом пожелае
с подобна хубост да ни смае,
тогаз Природата успява
неща красиви да създава56. [1508]
Но трудно Бог би сътворил
пак образ тъй красив и мил.“