Така Ивен я наблюдавал,
додето с болка размишлявал [1512]
как тя утеха не намира
и от безсилие примира.
Какво ли би могъл да стори?
Нали там сам се бил затворил, [1516]
от своята любов пленен,
но и от вярата лишен
че някога с успех ще може
копнежа си да й изложи [1520]
или друг да помоли даже
за чувствата му да й каже.
Но докато тъй разсъждавал,
видял как тя си заминава, [1524]
и бързо спуснали вратата.
Друг би поискал свободата
пред продължителен престой
като в затвор. Но не и той! [1528]
Дори пазач да му отвори
вратата, да му проговори
красавицата, за да каже
че е свободен и че даже [1532]
прощава му, че е убил
в двубоя рицаря й мил,
не би си тръгнал той оттам,
защото и Любов, и Срам [1536]
задържали го в тоз затвор.
Ако си тръгнел, на позор
би се изложил — с какво той
ще потвърди, че е герой. [1540]
Освен туй, влюбеният мъж
държал поне още веднъж
да види своята изгора
с риск даже да умре в затвора. [1544]
Обаче милата девица
при изоставения рицар
се върнала със намерение
да му достави утешение [1548]
и му дари, каквото искал.
Но виждайки, че е потиснат,
тя казала: „Сеньор Ивен,
как мина днешният ви ден?“ — [1552]
„Добре“ — отвърнал той. — „Така ли?
Тук хора бяха се събрали
да ви убият, а твърдите,
че сте добре… Нима целите [1556]
да срещнете смъртта?“ — „Не, драга! —
й отговорил той веднага. —
Макар че тук в опасност бях,
щастливо чувство изживях. [1560]
Уверен съм, кълна се в Бога,
че няма никога да мога
да го забравя.“ — „Хайде, спрете! —
му рекла тя. — Не си мислете, [1564]
че толкова съм оглупяла,
та скритата ви мисъл цяла
не виждам! Вашето спасение,
сеньор, е мое задължение [1568]
и затова не се бавете,
а бързо подир мен тръгнете!“
Ивен отвърнал й с твърд глас:
„Ни днес, ни утре няма аз, [1572]
като престъпник, крадешката,
да си замина. Щом тълпата
отвънка събере се пак,
тогава ще си тръгна чак [1576]
с достойнство и посред бял ден,
без да се чувствам притеснен“.
Приемайки решимостта
на рицаря, веднага тя [1580]
във стаичка го настанила.
А след като Ивен снабдила
със дрехи и с храна подбрана,
като бретонка-хитрушана [1584]
говорила си с него много.
Щом мръкнало, си взела сбогом,
но сетила се изведнъж,
че преди малко този мъж [1588]
признал, че радост непозната
изпитал бил той днес в душата.
Била девицата почтена
довереница приближена [1592]
на дамата и би могла
чрез думи или чрез дела
спокойно да я утеши
и чрез съвет да й внуши [1596]
как да надмогне горестта.
При първата им среща тя
й рекла: „Страдате, госпожо,
но всички знаем, че не може [1600]
непрежалимия съпруг
да върнете със сълзи тук.“
„Ако зависеше от мен,
щях да съм с него в гроб студен“ — [1604]
отсякла дамата нещастна.
„В обезверение опасно
изпадате, госпожо мила.
Дано даде ви Бог закрила, [1608]
и Той отново ви дари
с добър съпруг — или дори
и с по-добър!“ — „Я стига с тия
лъжи и с тази залисия! [1612]
От моя по-добър мъж няма“ —
отвърнала горката дама.