той всеки ден и час, дори
отвъд поля, отвъд гори
да се намирал. Стреснат бил,
но чувствата си укротил, [4348]
тъй както конят при езда
се обуздава със юзда.
Със радост в нея пак се взрял,
но да въздъхне не посмял [4352]
от страх до го не разпознаят.
Докато слушал как ридаят
жените, чувствал остра болка.
«Ах, Боже мой, защо ли толкоз [4356]
нещастни нас сега оставяш?
Защо в неволя ни забравяш? —
си казвали те. — Най-добрата
девойка между нас, която [4360]
до този ден за всички в двора
бе най-надеждната опора,
ще бъде тук сега отнета.
А нейните добри съвети [4364]
и господарката ценеше.
Заради тях тя щедра беше
и дрехи от най-ценни кожи
ни даваше. А кой друг, Боже, [4368]
днес със загриженост би казал:
„Госпожо, туй манто и тази
наметка скъпа подарете
на тази дама и бъдете [4372]
уверена, че точно тя
нуждае се от тях сега“.
Друг никой няма да ни каже
такива топли думи, даже [4376]
за нас не ще се вече сещат,
че рядко на света се срещат
великодушни хора тук.
Та кой е замилял за друг? [4380]
Известно е, че всеки днес
си гледа своя интерес.»
От жалбите им бил Ивен
покрусен, но след миг, смутен [4384]
на колене Люнет съгледал
по риза само — скръбна, бледа —
как моли Бог за опрощение,
за милост и за снизхождение. [4388]
Ивен до нея приближил
повдигнал я и промълвил:
«Кажете ми, девойко драга,
кой на теглото ви подлага [4392]
и в грехове ви обвинява?
Ако не спре, то аз тогава
ще водя срещу него бой.»
А тя, не виждайки, че той [4396]
е впил със обич в нея взор,
му отговорила: «Сеньор,
хулителите ми злосторни
са тук и щяха много скоро [4400]
да ме изпепелят. Добре, че
дойдохте, за да се попречи
на подлото им намерение
и с Божие благоволение [4404]
да отстраните таз злина.
Аз нямам никаква вина.»
При тези думи сенешалът
и братята му възроптали: [4408]
«Ти все с лъжи ни заблуждаваш
и фактите преиначаваш,
безнравственице. Луд би бил
тоз, който би се доверил [4412]
на думите ти. А пък тоя
клет рицар как ще влезе в боя
срещу нас тримата. Я нека
върви по своята пътека [4416]
обратно, при това веднага,
че тук на риск се той излага.»
От думите им възмутен,
отвърнал с рязък тон Ивен: [4420]
«Да бяга, който се уплаши!
А аз съм тук със тези ваши
три меча да кръстосам меч!
Не съм пристигнал отдалеч, [4424]
за да побягна в страх от вас.
С позор ще се покрия аз,
ако пред вашите закани
отстъпя. Няма как да стане! [4428]
Охулвате несправедливо
девойката благочестива.
Тя се закле, че ни с дела,
нито със думи би могла [4432]
достойната си господарка
да заблуди. И аз й вярвам.
Без капка страх ви заявявам,
че смело ще я защитавам. [4436]
Дано и Бог е с мен, защото
той пази хората от злото,
а с Правдата неоспорима
съдружници са неделими [4440]
и затова сега разчитам
от тях на помощ и защита.»
Тук сенешалът отговорил,
че срещу него той би сторил [4444]
и невъзможното със цел
да го срази, щом на дуел
излязат, стига този звяр,
сновящ край своя господар, [4448]
да не му скочи на главата.
Ивен отвърнал: «Аз в борбата
решил съм да участвам сам,
ала не мога да ти дам [4452]
гаранции, че няма пръв
на теб да скочи моят лъв.
Тогаз на мен не се надявай
и сам със него се оправяй!» [4456]
«Ако не се съобразиш
и този лъв не отстраниш —
отвърнал другият — тогава