тозчас оттук си заминавай. [4460]
На всички хора е известно,
че тази дева най-нечестно
и лицемерно, и обидно
се е държала, и е видно, [4464]
че тя на кладата пламтяща
греха си трябва да изплаща.»
Ивен отвърнал: «Боже, няма
да позволя подобна драма! [4468]
Бял ден до сетния си час,
да нямам, ако тук от вас
аз клетницата не избавя!»
От своя лъв Ивен тогава [4472]
поискал да стои далече.
Друг изход не оставал вече
пред враговете му освен
да почнат бой ожесточен. [4476]
Изнервените трима братя
нахвърлили се слепешката
срещу Ивен, обаче той
не бързал да се впусне в бой, [4480]
изчакал ги да налетят
и копията да строшат
в щит, който вдигнал за отбрана,
та той самият да остане [4484]
със копие напълно здраво,
и лесно с тях да се разправи.
От мястото, където бил,
той малко се отдалечил [4488]
и тичешката връхлетял
на стреснатия сенешал,
ударил го така в главата,
че неподвижен на земята [4492]
се строполил той в безсъзнание,
и във това му състояние
напълно бил обезвреден.
А братята му към Ивен [4496]
се втурнали, ала той с град
от силни удари назад
отблъснал ги. Но сенешалът
съвзел се в миг и като хала [4500]
Ивен ударил по главата
и го съборил на земята,
но бронята му го спасила.
А всички дами, дъх стаили, [4504]
двубоя гледали с тревога,
отправяйки молби към Бога
да подкрепи добрия рицар
и благонравната девица [4508]
от тези братя да избави.
Лъвът и той не се забавил —
след удара не се сдържал,
и върху злия сенешал [4512]
нахвърлил се и го ударил
така, че другият не сварил
да се предпази, и халките
на ризницата му пробита [4516]
се разпилели като слама.
Веднага за едното рамо
лъвът, съвсем освирепял,
тъй го захапал, че хрущял [4520]
откъснал, после на земята
го проснал, счупил му ребрата
и зейнала дълбока рана
през ризницата му раздрана. [4524]
Във локва кръв се затъркалял
издъхващ в болки сенешалът,
но не престанала борбата,
защото двамата му братя [4528]
държали да си отмъстят.
Към тях се устремил лъвът,
макар че мъчел се Ивен
да го държи отдалечен. [4532]
Лъвът обаче виждал ясно,
че става още по-опасно
и господарят му не само
не ще отхвърли помощта му, [4536]
но ще му бъде благодарен.
И той се втурнал да удари
в гръб братята, но те отбили
атаката и го ранили. [4540]
А щом Ивен видял, че кръв
тече по неговия лъв,
от чувството за мъст обзет,
веднага полетял напред [4544]
към двамата и ги ударил
така че в плен те се предали.
Макар че тежко бил ранен
лъвът, тъй както и Ивен [4548]
и раните им ги боляли,
отпор задружно все пак дали
на тримата жестоки братя,
чрез бой да върнат свободата [4552]
на тази дева благонравна.
А господарката отдавна
била яда си потушила
и всичко й била простила. [4556]
Лъвът и рицарят били
покрити с рани, но могли,
макар и със жестоки болки,
пред всички да покажат колко [4560]
държат на справедливостта.
А в името на честността,
били вразите победени
и по закон изпепелени [4564]
на тази клада, на която
те смятали насред гората
девойката да изгорят.
Отдавна хората твърдят, [4568]
че всеки, който гроб копае,
ще падне в него той накрая.
Люнет държала се най-мило,
откакто се била сдобрила [4572]
със господарката си. Двете
били от щастие обзети,
каквото на земята няма.
И тя, и доблестната дама [4576]
безкрай признателни били
на рицаря Ивен: нали
те в него виждали спасение.
Макар че дамата в течение [4580]
на чувствата му не била,
му казала, че би могла,
ако лъвът и той останат,
да стори тъй, че свойте рани [4584]
те бързо там да излекуват.
«Уви, за друго аз жадувам,
не ще остана нито ден —
с твърд глас отвърнал й Ивен, — [4588]
додето скъпата ми дама
омраза трайна и голяма
към мен таи.» «Ах — рекла тя, —
къде е отзивчивостта [4592]
на тази дама, че към вас
ненавист храни в този час?
Нима млад рицар, уважаван,
подобна участ заслужава? [4596]
Ако е мила и учтива,
тя своята врата не бива
пред вас, сеньор, да я затваря.»
«Госпожо, няма да стоваря [4600]
вината само върху нея.
Причината, за да живея
в тъга, на никой свой познат
не ще аз кажа.» — «В този свят [4604]
друг знае ли я?» — Да, госпожо.“
„Аз името ви, ако може,
желая да науча много.
преди с вас да си вземем сбогом!“ [4608]
„Безкрайно съм ви задължен
и с вас ще бъда откровен:
когато някой споменава
за Рицаря с лъва, тогава [4612]
отнася се това за мен.“
„Защо, сеньор до този ден
не съм го чула, нито тук
за вас е слушал някой друг?“ [4616]
„Щом малко хора ме познават,
туй значи, че не заслужавам
особено да ме ценят.“
А дамата за втори път [4620]
му рекла: „Пак ще ви предложа
да поостанете.“ — „Госпожо,
додето няма опрощение,
за стореното прегрешение, [4624]
престой не ми се тук полага?“
„Тогава тръгвайте веднага!
Желая ви на добър час
и нека Господ да е с вас!“ [4628]