„Дай, Боже!“ — тихо промълвил
Ивен, а после процедил:
„Владеете госпожо мила,
един ключ с чудодейна сила, [4632]
та щастието ми е днес
заключено, а аз — злочест?“
Ивен, от тежка скръб обзет,
бил съпроводен от Люнет [4636]
и пътьом я помолил той
на никой да не казва кой
от злото ги е отървал.
Признал си и че би желал [4640]
тя нивга да не го забрави
и ако случай се представи,
да сподели със госпожата
какво му тегне на душата. [4644]
Тя обещала, че ще вложи
от себе си каквото може
за рицаря. Той с поглед мил
стократно й благодарил, [4648]
а след това поел на път
угрижен: та нали лъвът
ранен бил в боя смъртоносен
и трябвало да бъде носен. [4652]
Носилка му стъкмил от щита,
със папрат тя била покрита,
за да е мека, и го сложил
като във най-удобно ложе. [4656]
Пренасяйки го, той вървял
напред и най-накрая спрял
пред замък, здраво укрепен
и със заключен вход. Ивен [4660]
извикал, ала не повторил,
защото портиер отворил
вратата и поел юздите.
„Дано, сир, да благоволите [4664]
да влезете! Днес тук бъдете
на нашия добър владетел
гост най-почитан и най-драг!“
„Гостоприемния ви праг [4668]
с голяма радост ще прекрача,
добросърдечността ви тача,
а пък и трябва ми подслон“ —
Ивен отвърнал и на кон [4672]
след портиера влязъл в двора,
а там видял, че много хора
да го посрещнат са се сбрали.
След поздрав те му разседлали [4676]
жребеца, после го завели,
в обор, а след това поели
носилката с лъва ранен,
помогнали и на Ивен [4680]
оръжието си да снеме.
А домакинът в това време
научил вече новината
и заедно със госпожата [4684]
и с цялото семейство госта
посрещнал. С тях били и доста
роднини. След това Ивен
бил в тиха стая настанен, [4688]
а редом с него и лъвът
подслон намерил в този кът.