Ивен, Рицаря с лъва [bg]

Четиридесет дни117 е срокът, [4804] приет от нас, за да открие кой мъж приема да се бие, за да й защити честта.“ „Така да бъде — рекла тя. — [4808] когато краля уважаваш, законите му изпълняваш. Ще чакам, щом друг избор няма, ако отсрочка тъй голяма [4812] склони сестра ми да приеме.“ Не искайки да губи време, по-малката на път поела, ала пред краля се заклела, [4816] че всичко нужно тя ще стори, та Рицаря с лъва по-скоро да срещне, че нали той само помагал щом в беда голяма, [4820] попадне някоя жена. Сестрата не една страна пресякла, ала не узнала къде е и се разболяла [4824] от мъка, че не ще успее, уви, да разбере къде е прославеният храбър рицар. Обезверената девица [4828] веднъж у близки хора спряла, ала на всички се видяла така унила, че накрая те настояли да узнаят [4832] причината. Тя споделила с една девойка много мила какво я хвърля в отчаяние. И другата, без колебание, [4836] предложила й да остане у тях и вече да престане да страда, а да си почине, като се врекла да замине [4840] да търси рицаря. Тъй двете се уговорили и ето, девойката добра и смела на дълъг път сама поела. [4844] Пътувала цял ден, додето се свечерило. Гръм в небето отекнал страшно изведнъж и завалял пороен дъжд. [4848] С душа, от силен страх обзета, между високите дървета по лош път движела се тя на кон, затъващ във калта. [4852] Тъй тъмна тази нощ била, че даже коня не могла да вижда. В пълна изнемога тя на светците и на Бога [4856] се молела така да сторят, че да намери много скоро подслон, за да се приюти. Но чула в миг, че рог кънти, [4860] надеждата се възродила у нея, тя се устремила натам, отдето бил екът, открила и павиран път, [4864] по него скоро с ход чевръст достигнала до дървен кръст, след кръста малко повървяла и мост пред себе си видяла, [4868] зад него бойниците тесни във белите стени отвесни на кръговиден малък замък. Огледала се дали няма [4872] да види онзи, който с рог издал бил този звук висок и тъй случайно я спасил. А зоркият й взор открил [4876] страж, скрит да дебне в крепостта, но щом се появила тя, взел ключ, вратата да отвори, излязъл и я заговорил: [4880] „Която и да сте, елате, добре дошла сте във палата, девойко, че за мен е чест подслон да ви предложа днес.“ [4884] „От друго нужда нямам аз“ — отвърнала му тя. Тогаз в дома си настанил я той като желан гост. Там покой [4888] открила, след като цял ден тя яздила кон изтощен през лес съвсем обезлюдял, в проливен дъжд и гъста кал. [4892] Добрият домакин поканил девойката да се нахрани и й поставил след това въпрос да разбере каква [4896] причина кара я да скита съвсем самичка из горите. „Преди при вас да се отбия, препусках цял ден, да открия [4900] един млад рицар — храбър мъж, с когото още ни веднъж не съм се срещала, но знам, че той обикновено сам [4904] по пътища опасни ходи и лъв за придружител води. Дочух, че който го намери, на него винаги доверие [4908] при нужда би могъл да има“ „С подкрепа трудно оценима помогна и на мен самия. Бог прати го като месия, [4912] когато бях най-притеснен. От Бог да е благословен тоз път, по който бе поел и който беше го довел [4916] в дома ми, та пред моя праг уби най-страшния ми враг. Щом съмне, бихте го видяла

117

Ст. 4804: В традиционните средновековни практики по разрешаване на спорни въпроси срокът на давност за наказание или отмъщение е 40 дни. Вж. Marc Bloch, La société féodale, Paris, Albin Michel, 1939; Georges Duby, Histoire de la civilisation française, I, Paris, Armand Colin, 1958, p.161.