Ивен, Рицаря с лъва [bg]

отвън гигантското му тяло [4920]
лежи за страх на враговете.“
„Сеньор, за Бога, разкажете
с подробности какво се случи.
Аз много искам да науча [4924]
в каква посока този смел
и силен рицар е поел.“
„Кълна се в Бога, че не знам,
но ще ви заведа до там, [4928]
отдето щеше да поеме
на път.“ — „Дано Бог отведе ме
при него: аз ще съм безмерно
щастлива, ако го намеря.“ [4932]
Те още дълго вечерта
говорили… На сутринта
завел я рано домакинът
там, откъдето бил заминал [4936]
добрият рицар: в таз посока
бил борът, който нависоко
над извора се извисявал.
Поела девата направо, [4940]
до замъка чак се добрала,
а щом и хора там видяла,
за рицаря с лъва тозчас
попитала. „Та той пред нас — [4944]
отвърнали й те — уби
три рицаря и може би
все още те лежат ей там.“
„Но аз бих искала да знам [4948]
как него мога да открия.“
„Не знаем нищо друго ние…
Но тази, заради която
той тук се би така сърцато, [4952]
отиде да се моли Богу
в онази църква. Твърде много
се застоя, откакто влезе,
и явно скоро ще излезе. [4956]
Попитайте я накъде
е тръгнал; тя ще ви даде
желания от вас съвет.“
И точно в този миг Люнет [4960]
от църквата излязла. „Ето,
че идва, с нея говорете.“
Девойката се приближила
и най-учтиво поздравила [4964]
Люнет, а после й задала
въпроса си. Люнет разбрала
защо девойката дошла е
и рекла да й оседлаят [4968]
жребеца. „Драга, аз държа
веднага да ви придружа
до там, където с него аз,
уви, се разделих.“ Завчас [4972]
жребеца оседлан довели
и двете на коне поели.
Дордето яздели, Люнет
разказала й ред по ред [4976]
съдбата си: как я винили
в предателство и как решили
палачите и то без съд
на клада да я изгорят, [4980]
как в най-опасния момент
пристигнал рицарят-левент.
Така говорейки си, двете
пристигнали там точно, дето [4984]
Люнет била се разделила
със рицаря. Тя се простила
с девойката и ред съвети
й дала: „Все напред вървете [4988]
и ще пристигнете, дай Боже,
до мястото, където може
най-точно да се разбере
къде е. Спомням си добре, [4992]
че тук със него взех си сбогом,
а раните му толкоз много
боляха го, че час по-скоро
бе нужно да открие хора, [4996]
които да го изцерят.
Вървете все по този път —
дано днес имате късмет!“
Забързала назад Люнет, [5000]
че дамата да не се мръщи,
ако я няма дълго вкъщи.
Девойката сама вървяла
и в края на деня се спряла [5004]
пред дом, където бил Ивен
с надлежни грижи изцерен.
На входа, пред врата голяма,
слуги, и рицари, и дами [5008]
стояли; господарят също
излязъл бил пред свойта къща.
Тя поздравила най-учтиво
и ги попитала вежливо [5012]
дали е бил по тез места
един млад мъж, когото тя
издирва. „Но кажете кой
тук търсите.“ — „Аз чух, че той [5016]
навсякъде се движи с лъв.“
Стопанинът отвърнал пръв:
„Дойдохте късно. Колко жалко!
Та той замина преди малко. [5020]
Вървете бързо по следите
на коня му, ако държите
да го настигнете.“ — „Не знам
в коя посока…“ — „Все натам, [5024]
безспир по този път вървете!
И поздрав му от нас носете!“
Но думите им не могла
да чуе тя. Като стрела [5028]
на коня бързо полетяла
по път ту хубав, ту разкалян118.
Денят отминал неусетно,
но Рицаря с лъва най-сетне [5032]
видяла. „Боже, аз открих —
прошепнала си тя с глас тих, —
когото търсех. Но каква ли
е ползата ми? Той едва ли [5036]
ще дойде с мен. И може би
напразно толкоз път аз бих.“