Ивен, Рицаря с лъва [bg]

Сред представителите на животинския свят в литературата лъвът заема най-видно място. В традицията на баснята, на народната приказка и на цикъла разкази, обединени под общото заглавие Роман за Лисан14, лъвът е цар на животните. В бестиариите — жанр, който се радва на голяма популярност през XII и XIII век и който описва животните като алегории на християнските добродетели и пороци, — лъвът носи качествата на Спасителя Иисус Христос. В светската литература — епопеята и романа — мъжката храброст традиционно бива сравнявана с лъвската. Но до този момент никоя творба не отрежда толкова централно място на лъва. Като изключим традиционно привилегированата връзка на рицаря с неговия кон15, никое друго животно не играе важна роля в романите на Кретиен дьо Троа. Имаме всички основания да считаме, че лъвът в Ивен е интересна художествена инвенция.

Като спътник на Ивен лъвът заема овакантеното място на Говен в новия период от живота на рицаря, отдаден изцяло на другите. Лъвът се явява своеобразен двойник на героя. Антропоморфизираното животно повтаря редица жестове на Ивен16. В тях някои критици виждат иронично възпроизвеждане на рицарското поведение. Моето тълкуване следва друга логика. Ако разглеждаме символиката на лъва в контекста на двойката „герой/спътник“ и приемем, както вече посочих, че животното поема щафетата от Енида и от Говен, следва да отбележим, че докато Енида и Говен са не просто спътници на героя, а и негова цел или модел, с който той иска да се отъждестви, то лъвът не е нито цел, нито образец за Ивен. Лъвът символизира неизменната вярност, сравнима с тази на Енида, вярност, която нито съпругата на Ивен, нито приятелят му Говен са му засвидетелствали толкова безрезервно. От друга страна, той въплъщава допълнителната сила, необходима на героя, за да се наложи над противници, които го превъзхождат по численост или по ръст17.

Като антропоморфизира лъва, тоест приписва му човешко поведение, Кретиен дьо Троа дава продължение и на друга смислова линия в романа, прокарвана от опозицията дивак/човек, природа/ култура. Тази опозиция е представена посредством двойките пазача на дивите бикове/ рицаря (Калогренан, Ивен), лудия Ивен/отшелника, великана Арпен/Ивен, дяволските синове/Ивен. При всички тези опозиционни двойки побеждава в крайна сметка онзи, който е носител на човешкото и цивилизованото начало. Лъвът потиска у себе си хищника и служи безрезервно на човека. Така той бележи последната фаза в прехода от животинското към човешкото.

През един продължителен период от битието си на социален рицар Ивен крие името си, представя се с прозвището Рицаря с лъва. В случая прозвището не е маска. Анонимността разкрива правилното име, получено не преди, а след делата. Истината за това име се допълва и от смисъла, вложен във фигурата на лъва.

Обединявайки в едно различни семантични групи и равнища, Кретиен дьо Троа дава блестящо доказателство за възможностите на романа да предлага идеал, който води хората към повече човечност, а живота им в обществото — към повече хармония.

Стоян Атанасов

Ивен, Рицаря с лъва

        Артур тъй властвал над Бретан18, че станал крал велик, призван за храброст пример да ни дава и всеки да му подражава. [4] Та този доблестен, смел крал на Петдесетница19 събрал отново двора си в Уелс във своя замък Кардуел. [8] Следобед20 дамите събрали бароните в просторни зали и разговори с тях повели я за оспорвани дуели, [12] я за несгоди в любовта — как скръб у нас поражда тя и безпокойства, и тревоги, щом нейните закони строги [16] не съблюдаваш, но честити тя прави хората, които