Выбрать главу
от двор в двор взел да обикаля със намерение превзето да търси чудеса. И ето — [5264] влетял тук в клопка свръхопасна. А мястото си е ужасно, че властват тук с нечиста сила два яростни сатанаила. [5268] Те ни обричат на страдание и вас ви чака поругание, сеньор, в туй сигурен бъдете, ако им откуп не дадете. [5272] Щом кралят влязъл в този замък, очаквали го тези двама гиганти зли и озверени, от дявол и жена родени120. [5276] Как силата им би прекършил млад крал, все още ненавършил и осемнадесет години. Той лесно можел да загине, [5280] разсечен със един замах от който и да е от тях. Страх младия ни крал обзел и затова той се заклел, [5284] че ще им праща ежегодно по трийсет деви благородни, додето двамата са живи. Поискал кралят предвидливо [5288] помилвани да бъдем ние, ако тях някой в бой убие — така да не търпим лишения без грехове и прегрешения… [5292] Но туй са блянове измамни — от тези демони коварни едва ли ще се отървем. Тъй цял живот ще си тъчем121 [5296] и като просяци последни ще ходим голи, боси, бедни, все тъй корав хляб ще ядем от глад съвсем да не умрем. [5300] От този труд до изнемога злодеите печелят много и всяка носи им пари — над двайсет су на ден дори. [5304] А ние сме без пукнат грош, макар над стана ден и нощ да си избождаме очите. Труда ни никой не зачита [5308] и ако спрем да си починем, а в този час край нас премине гигант, заплашва ни, че може със сопата да ни наложи, [5312] дори да ни осакати122. Не знам как би помислил ти за миг почивка… Но защо ли ви казвам нашите неволи? [5316] Обиди, болки върху нас се трупат толкова, че аз и една пета част едва ли предала бих. Най-много жалим, [5320] когато рицари почтени, в юначни битки закалени, пред погледа ни жертва стават след унизителна разправа, [5324] за нас когато се застъпят. Горките рицари! Те скъпо заплащат, че във този кът дошли са да се приютят. [5328] И сам ще видите, сеньор, че ви очаква тук позор, защото те тъй ще направят, че с подлости ще ви заставят [5332] бой срещу тях да поведете.“ „Девойко, — рекъл той — бъдете спокойна! Бог да ми помага, щом с демоните се налага [5336] да вляза в бой. Сега желая да разбера аз най-накрая от хората във този кът дали подслон ще ни дадат.“ [5340] „Сеньор, аз също ще се моля да бъде Божията воля — да не познаете провала.“ В просторната и нова зала [5344] Ивен със своите се върнал, но никого той там не зърнал. През къщата тогава минал и стигнал до една градина. [5348] Един слуга, без да отлага, в яхър конете им веднага отвел: били те подслонени, нахранени и напоени; [5352] в овес и слама до корема били… Май някой щял да вземе единия, ала изглежда, че пъклената му надежда [5356] била напразна… Та Ивен бил здрав и жив, а не ранен. Със свойте спътници той влязъл в градината и забелязал [5360] стар знатен мъж, облакътен върху постилка от сатен; държейки книга, там седяла и някакъв роман четяла123 [5364] девойка с рядка красота (а той бил нейният баща). До тях и майката била приседнала, тъй че могла [5368] да слуша с радост как чете единственото им дете. На седемнадесет години била, ала с чар ненадминат [5372] се отличавала: щял даже и бог Амур да се окаже пленен от нея, пък и тя би споделила любовта [5376] със него: той би се превърнал от бог в човек и би обърнал сам срещу себе си стрелата, неизлечимо във душата [5380] със своя лък би се ранил… Щом някой се е изцерил, той истински не е обичал. За тази рана непривична [5384] аз мога дълго да говоря. Ако на някои се стори, че дрънкам врели-некипели, то е защото те са спрели [5388] да любят — даже им додява щом често им се споменава, че някой искрено обичал и от любов се е обричал [5392] на вечни чувства със обет124. Та ето как е бил приет Ивен в овощната градина: щом го съгледали, мнозина [5396] да го посрещнат се завтекли и най-приветливо му рекли: „Оттук, оттук благоволете да минете, сеньор. Бъдете [5400] благословен от Бог и нека да ви помага той навеки — на вас и всички ваши близки.“ Не знам дали е всеки искал [5404] привидно да му угоди, а всъщност да го заблуди, но те се постарали доста добре да се почувства гостът. [5408] На господаря дъщерята оказала му чест, каквато човек най-близък заслужава. И както много настоявал [5412] взискателният й баща, помогнала на госта тя оръжието си да снеме, излязла после, за да вземе [5416] и гащи бели, и ръкави и риза… След това със здрави конци ръкавите зашила и хубаво го натъкмила. [5420] Дали за тези дрехи няма наскоро той цена голяма да заплати? Не дай си, Боже! Тя му подала да си сложи [5424] и горна дреха и манто (от скъпа кожа било то). От туй внимание Ивен се чувствал доста притеснен. [5428] Ала девойката грижлива била прилежна и учтива и сръчно, с опитни ръце, желаела от все сърце [5432] услугите да му направи. Усещала, че той се нрави на майка й, и със внимание и с изключително старание [5436] била към гостенина мила. Тя толкоз гозби наредила да сложат, че дори слугата едва донесъл там храната. [5440] Той цяла нощ край госта шетал. А помещението, дето ги настанили да преспят, било тъй тихо, че шумът [5444] изобщо в него не се чувал. Там също и лъвът нощувал — присвит на рицаря в краката.
вернуться

120

Ст. 5276: Мотивът за детето, родено от Дявол и земна жена, е реплика на мита за непорочното зачатие на Богородица. Вълшебникът Мерлин също е рожба на такава връзка: майка му е девица, обладана в съня си от Дявола.

вернуться

121

Ст. 5296: Оригиналът уточнява, че девойките тъкат копринено платно.

вернуться

122

Ст. 5313: Редица коментатори тълкуват жалбата на тъкачките (ст. 5258–5333) като ярък социален елемент в романа. Описанието на условията на труд на робините в романа на Кретиен не съвпада обаче с тогавашната историческа действителност. По времето на Кретиен в Западна Европа копринена индустрия не съществува (във Франция тя се заражда едва в края на XV в.). В тъкачниците работят предимно мъже. Числеността на тъкачките в романа на Кретиен също няма аналог в тогавашната действителност. В началото на XIV в. най-голямата тъкачница (в гр. Амиен) използва труда на 120 работници. От друга страна, почти веднага след въвеждането на наемната работна ръка в занаятите нощният труд е забранен (изключение правят мелниците) и продължителността на работния ден варира между 8 и 16 часа. (Тези сведения черпя от изследването на Режин Перну: Régine Pernoud, Histoire de la bourgeoisie en France, Pari, Seuil, 1960.) Независимо от силно преувеличения характер на въпросното описание, то свидетелства за интуицията на Кретиен да долови в този вид труд форма на безмилостна експлоатация. От друга страна следва да отчитаме фолклорните измерения на този епизод. Дяволските синове, които вземат кръвен данък от краля на Девичия остров, е мотив от приказките на различни народи. Филип Валтер търси например съответствия с българската народна приказка «Великанът Ох и трите девойки» (вж. Ангел Каралийчев, Български народни приказки, том 2, изд. «ПАН», София, 200, с. 16–29). Валтер говори по този повод за «синтактичен субстрат от общи мотиви» между двата текста. (Вж. Philippe Walter, «Yvain, l’ogre et les trois jeunes filles (autour d’un conte bulgare)», in Etudes sur Yvain, PRIS-MA, t. III, №1, janvier-juin 1987, Poitiers, p.75. Тезите си по този въпрос Валтер доразвива в книгата си Canicule. Essai de mythologie sur «Yvain» de Chrétien de Troyes, Paris, CEDES, 1988.

вернуться

123

Ст. 5364: Кретиен е сред първите автори на романи, които въвеждат мотива за четящата девойка. От неговата поява може да се предполага, че романът — за разлика от епическите песни, предназначени за публично мелодекламиране — вече става предмет на индивидуално четене. В конкретния епизод девойката чете на глас, а майка й слуша.

вернуться

124

Ст. 5393: Кретиен подхваща отново темата за упадъка на любовта, но в сравнение с началото на романа тук гледната точка е различна.