Ивен, Рицаря с лъва [bg]

от двор в двор взел да обикаля
със намерение превзето
да търси чудеса. И ето — [5264]
влетял тук в клопка свръхопасна.
А мястото си е ужасно,
че властват тук с нечиста сила
два яростни сатанаила. [5268]
Те ни обричат на страдание
и вас ви чака поругание,
сеньор, в туй сигурен бъдете,
ако им откуп не дадете. [5272]
Щом кралят влязъл в този замък,
очаквали го тези двама
гиганти зли и озверени,
от дявол и жена родени120. [5276]
Как силата им би прекършил
млад крал, все още ненавършил
и осемнадесет години.
Той лесно можел да загине, [5280]
разсечен със един замах
от който и да е от тях.
Страх младия ни крал обзел
и затова той се заклел, [5284]
че ще им праща ежегодно
по трийсет деви благородни,
додето двамата са живи.
Поискал кралят предвидливо [5288]
помилвани да бъдем ние,
ако тях някой в бой убие —
така да не търпим лишения
без грехове и прегрешения… [5292]
Но туй са блянове измамни —
от тези демони коварни
едва ли ще се отървем.
Тъй цял живот ще си тъчем121 [5296]
и като просяци последни
ще ходим голи, боси, бедни,
все тъй корав хляб ще ядем
от глад съвсем да не умрем. [5300]
От този труд до изнемога
злодеите печелят много
и всяка носи им пари —
над двайсет су на ден дори. [5304]
А ние сме без пукнат грош,
макар над стана ден и нощ
да си избождаме очите.
Труда ни никой не зачита [5308]
и ако спрем да си починем,
а в този час край нас премине
гигант, заплашва ни, че може
със сопата да ни наложи, [5312]
дори да ни осакати122.
Не знам как би помислил ти
за миг почивка… Но защо ли
ви казвам нашите неволи? [5316]
Обиди, болки върху нас
се трупат толкова, че аз
и една пета част едва ли
предала бих. Най-много жалим, [5320]
когато рицари почтени,
в юначни битки закалени,
пред погледа ни жертва стават
след унизителна разправа, [5324]
за нас когато се застъпят.
Горките рицари! Те скъпо
заплащат, че във този кът
дошли са да се приютят. [5328]
И сам ще видите, сеньор,
че ви очаква тук позор,
защото те тъй ще направят,
че с подлости ще ви заставят [5332]
бой срещу тях да поведете.“
„Девойко, — рекъл той — бъдете
спокойна! Бог да ми помага,
щом с демоните се налага [5336]
да вляза в бой. Сега желая
да разбера аз най-накрая
от хората във този кът
дали подслон ще ни дадат.“ [5340]
„Сеньор, аз също ще се моля
да бъде Божията воля —
да не познаете провала.“
В просторната и нова зала [5344]
Ивен със своите се върнал,
но никого той там не зърнал.
През къщата тогава минал
и стигнал до една градина. [5348]
Един слуга, без да отлага,
в яхър конете им веднага
отвел: били те подслонени,
нахранени и напоени; [5352]
в овес и слама до корема
били… Май някой щял да вземе
единия, ала изглежда,
че пъклената му надежда [5356]
била напразна… Та Ивен
бил здрав и жив, а не ранен.
Със свойте спътници той влязъл
в градината и забелязал [5360]
стар знатен мъж, облакътен
върху постилка от сатен;
държейки книга, там седяла
и някакъв роман четяла123 [5364]
девойка с рядка красота
(а той бил нейният баща).
До тях и майката била
приседнала, тъй че могла [5368]
да слуша с радост как чете
единственото им дете.
На седемнадесет години
била, ала с чар ненадминат [5372]
се отличавала: щял даже
и бог Амур да се окаже
пленен от нея, пък и тя
би споделила любовта [5376]
със него: той би се превърнал
от бог в човек и би обърнал
сам срещу себе си стрелата,
неизлечимо във душата [5380]
със своя лък би се ранил…
Щом някой се е изцерил,
той истински не е обичал.
За тази рана непривична [5384]
аз мога дълго да говоря.
Ако на някои се стори,
че дрънкам врели-некипели,
то е защото те са спрели [5388]
да любят — даже им додява
щом често им се споменава,
че някой искрено обичал
и от любов се е обричал [5392]
на вечни чувства със обет124.
Та ето как е бил приет
Ивен в овощната градина:
щом го съгледали, мнозина [5396]
да го посрещнат се завтекли
и най-приветливо му рекли:
„Оттук, оттук благоволете
да минете, сеньор. Бъдете [5400]
благословен от Бог и нека
да ви помага той навеки —
на вас и всички ваши близки.“
Не знам дали е всеки искал [5404]
привидно да му угоди,
а всъщност да го заблуди,
но те се постарали доста
добре да се почувства гостът. [5408]
На господаря дъщерята
оказала му чест, каквато
човек най-близък заслужава.
И както много настоявал [5412]
взискателният й баща,
помогнала на госта тя
оръжието си да снеме,
излязла после, за да вземе [5416]
и гащи бели, и ръкави
и риза… След това със здрави
конци ръкавите зашила
и хубаво го натъкмила. [5420]
Дали за тези дрехи няма
наскоро той цена голяма
да заплати? Не дай си, Боже!
Тя му подала да си сложи [5424]
и горна дреха и манто
(от скъпа кожа било то).
От туй внимание Ивен
се чувствал доста притеснен. [5428]
Ала девойката грижлива
била прилежна и учтива
и сръчно, с опитни ръце,
желаела от все сърце [5432]
услугите да му направи.
Усещала, че той се нрави
на майка й, и със внимание
и с изключително старание [5436]
била към гостенина мила.
Тя толкоз гозби наредила
да сложат, че дори слугата
едва донесъл там храната. [5440]
Той цяла нощ край госта шетал.
А помещението, дето
ги настанили да преспят,
било тъй тихо, че шумът [5444]
изобщо в него не се чувал.
Там също и лъвът нощувал —
присвит на рицаря в краката.