Ивен, Рицаря с лъва [bg]

        Но щом запалил Бог зората [5448] и възвестил нов светъл ден, ведно с девойката Ивен за утринната литургия отправил се: и към светия [5452] Дух там те двамата редели молитви и тропари пели. След тази меса, от която царял мир на Ивен в душата, [5456] той заявил на домакина: „След малко трябва да замина. Сеньор, настъпи вече време, преди път сбогом да си взема.“ [5460] „Не, драги, туй е немислимо! — отвърнал другият. — Тук има отдавнашен строг обичай… За жалост до фатален край [5464] е водел винаги до днес. Почакайте тук, ваша чест, защото ще извикам аз, за да премерят сили с вас [5468] два великана — хем високи, хем много силни и жестоки. Ще им излезете насреща и ако в битката зловеща [5472] сразите ги, за дъщеря ми ще се ожените… Измами не са възможни. Тя дори с имение ще ви дари.“ [5476] Ивен отвърнал: „Не желая подобно нещо. А пък тая девойка умна, нежна, мила един ден би ощастливила [5480] дори германския владетел.“ „Сеньор, я по-добре млъкнете! Излишно е да се стремите тъй лесно да се отклоните [5484] от обичая125. Изход няма. Припомням ви, че този замък и щерка ми и туй имение (гори, поля) ще са владение — [5488] и то за цял живот — на тоя, който гигантите в двубоя убие… А борба ще има — тя просто е неотменима. [5492] Причината, зарад която отказвате за дъщерята да се ожените, е явно страхът. И смятате безславно [5496] от боя да се отървете. Но няма как, сеньор. Бъдете напълно сигурен, че щом преспал е някой в моя дом, [5500] поне до днеска здрав и читав не си е тръгвал. Аз разчитам на помощ от юначен рицар със обиграна в бой десница, [5504] че ако тези великани получат смъртоносни рани от него в битка величава, то щерка ми едва тогава [5508] би се омъжила.“ — „Туй значи, че аз не мога по друг начин да действам тук. Бих предпочел да не излизам на дуел, [5512] но обичаят щом налага, ще вляза в бой и то веднага.“ Дошли онези двама братя, по-черни и от сатаната. [5516] Ненавистните великани държали сопи обковани, били със ризници покрити, ала оставили открити [5520] лицата както и краката. А всеки имал във ръката лек щит и здраво го държал. Лъвът страхотно изръмжал, [5524] щом ги видял и се досетил, че великаните проклети със тежкото си снаряжение със господаря му сражение [5528] ще поведат. Разтърсил грива, настръхвайки от ярост дива, забил с опашка по земята, разтворил свойта паст зъбата [5532] с готовност да се включи в боя, за да спаси от гибел своя любим стопанин. Щом видели лъва, злодеите се спрели [5536] и рекли: „Я отдалечете лъва, васале! Останете сам срещу нас — не бива той страна да взема в този бой: [5540] щом стане нужда, той веднага би скочил, за да ви помага.“ „Защо сами не отстраните лъва, щом толкоз си боите? — [5544] попитал двамата Ивен. — Аз бих се радвал той на мен на помощ да се притече.“ „Предупреждаваме ви, че [5548] сте задължен срещу нас сам да се сражавате. Ей там ще трябва да стои лъвът — така изисква го редът. [5552] Във никой случай ние няма, васале, двама срещу двама да водим бой126. И да не щете, ще трябва да го отведете.“ [5556] „Щом трябва… Но къде не зная?“ „Ей там, в онази малка стая.“ „Добре, тогава. Тъй ще сторя и в стаята ще го затворя.“ [5560]

125

Ст. 5485: Вече имахме повод да отбележим значението на обичая (вж. бел към ст.2106). Сега мотивът получава по-разгърнат вид. Освен задължението на новодошлия рицар да се сражава с двамата великани, се добавя и друго: победителят да се ожени за дъщерята на кастелана. В действителност между освобождаването на робините тъкачки и дъщерята за женене смислова връзка няма. Тук проличава един аспект от писателската техника на Кретиен — да събира в общ разказ мотиви от различен произход, похват, който невинаги е доведен до край.

126

Ст. 5555: В условието, поставено от великаните, долавяме съществена страна от рицарското изпитание: героят се изправя пред сили, които по презумпция го превъзхождат. От тази първоначална неравнопоставеност се вижда, че победата е себенадмогване, преодоляване на индивидуалните граници. В този смисъл може да се каже, че намесата на лъва символизира допълнителната сила, необходима на героя за преодоляване на непреодолимото препятствие.