Щом бил лъвът отдалечен,
донесли бързо на Ивен
доспехите и му ги дали,
а после коня оседлали [5564]
и тутакси го яхнал той,
готов със тях да почне бой.
От нетърпение горели
двамината — те озверели [5568]
в стремежа си да го покрият
с позор или да го убият.
И всеки почнал да налага
Ивен със своята тояга, [5572]
а той, уви, едва успявал
все някак да се отбранява
от ударите им със щита
и с шлема. Битка страховита [5576]
се разразила. Те успели
превес да вземат. Полетели
безброй парчета (и големи
и малки) на Ивен от шлема. [5580]
Но той все още имал сили
(те даже се увеличили
трикратно), щом като видял,
че тежък бой му предстоял. [5584]
Принуден бил да се обръща
към двамата и да отвръща
на всеки техен удар с два.
А в стаята лъвът едва [5588]
се сдържал… Вътре бил принуден
той да стои, а боя труден
сам господарят му любим
да води. Най-необходим [5592]
лъвът се чувствал в тоз момент
и щял веднага на Ивен
дължимото да отдаде,
ако откриел откъде [5596]
да се измъкне. Пак се взирал,
но изход нийде не намирал.
От боя страшен шум се вдигал,
така че до лъва достигал [5600]
ек, който все по-силен ставал.