Выбрать главу
        и ето, че Ивен оттам си тръгнал. С него път поели и пленничките: те вървели [5772] в редица две по две, с изпити лица, но радостни, честити. И на Създателя едва ли те биха от сърце отдали [5776] такава почит, със каквато те гледали Ивен, когато извеждал ги от онзи замък. Подире му тълпа голяма [5780] вървяла в знак на уважение. Ивен с известно притеснение мълвял си: „Никак не разбирам какво те точно в мен намират, [5784] за да ме хвалят толкоз много.“ А после рекъл им: „За Бога, млъкнете, хора изтощени, не сте ми с нищо задължени. [5788] Аз ни едно обидно слово от вас не чух.“ Но те отново обсипали го със похвали и му добър път пожелали. [5792] Девойките със думи мили сърдечно му благодарили за добрините, а накрая държали да му пожелаят [5796]
със божията благодат да бъде цял живот богат, където и да е. Ивен им казал удовлетворен: [5800] „Вървете! Нека Бог ви води и да не срещате несгоди, по своя път, а само радост.“ С неописуема отрада [5804] девойките си сбогом взели с Ивен и своя път поели. А той с девицата, която го водела, по път обратен [5808] ведно с лъва шест-седем дни през планини и равнини пътували и най-накрая се появили при оная [5812] сестра, отчаяна, сломена, че от наследство е лишена. Щом отзивчивата девица с прославения храбър рицар [5816] и неговия лъв видяла, сестрата мигом засияла от радост, вярвайки, че вече не ще да е съвсем далече [5820] така очакваното време, когато свойта част ще вземе от бащиното си имение. Презрителното поведение [5824] на нейната сестра, за жалост, задълго я било държало в леглото болна и унила и се била възстановила [5828] току-що. Щом като разбрала, че идват, просто полетяла спасителите си да срещне със благодарност най-гореща. [5832] Тъй се вълнувала, че даже тя не могла да си изкаже доволството и свойта радост. От страх, че може до досада [5836] едно излишество словесно да доведе, ще е уместно да ви спестя как в този дом се веселили всички. Щом [5840] зорите утринни изгрели, те на конете си поели към замъка, където бил Артур свой стан установил [5844] от две недели. В този замък била онази по-голяма сестра, която все ламтяла да присвои и двата дяла. [5848] Тя не могла да предположи, че някога сестра й може да дойде с някой рицар смел и зарад нея на дуел [5852] той да се бие със Говен.