и ето, че Ивен оттам
си тръгнал. С него път поели
и пленничките: те вървели [5772]
в редица две по две, с изпити
лица, но радостни, честити.
И на Създателя едва ли
те биха от сърце отдали [5776]
такава почит, със каквато
те гледали Ивен, когато
извеждал ги от онзи замък.
Подире му тълпа голяма [5780]
вървяла в знак на уважение.
Ивен с известно притеснение
мълвял си: „Никак не разбирам
какво те точно в мен намират, [5784]
за да ме хвалят толкоз много.“
А после рекъл им: „За Бога,
млъкнете, хора изтощени,
не сте ми с нищо задължени. [5788]
Аз ни едно обидно слово
от вас не чух.“ Но те отново
обсипали го със похвали
и му добър път пожелали. [5792]
Девойките със думи мили
сърдечно му благодарили
за добрините, а накрая
държали да му пожелаят [5796]
със божията благодат
да бъде цял живот богат,
където и да е. Ивен
им казал удовлетворен: [5800]
„Вървете! Нека Бог ви води
и да не срещате несгоди,
по своя път, а само радост.“
С неописуема отрада [5804]
девойките си сбогом взели
с Ивен и своя път поели.
А той с девицата, която
го водела, по път обратен [5808]
ведно с лъва шест-седем дни
през планини и равнини
пътували и най-накрая
се появили при оная [5812]
сестра, отчаяна, сломена,
че от наследство е лишена.
Щом отзивчивата девица
с прославения храбър рицар [5816]
и неговия лъв видяла,
сестрата мигом засияла
от радост, вярвайки, че вече
не ще да е съвсем далече [5820]
така очакваното време,
когато свойта част ще вземе
от бащиното си имение.
Презрителното поведение [5824]
на нейната сестра, за жалост,
задълго я било държало
в леглото болна и унила
и се била възстановила [5828]
току-що. Щом като разбрала,
че идват, просто полетяла
спасителите си да срещне
със благодарност най-гореща. [5832]
Тъй се вълнувала, че даже
тя не могла да си изкаже
доволството и свойта радост.
От страх, че може до досада [5836]
едно излишество словесно
да доведе, ще е уместно
да ви спестя как в този дом
се веселили всички. Щом [5840]
зорите утринни изгрели,
те на конете си поели
към замъка, където бил
Артур свой стан установил [5844]
от две недели. В този замък
била онази по-голяма
сестра, която все ламтяла
да присвои и двата дяла. [5848]
Тя не могла да предположи,
че някога сестра й може
да дойде с някой рицар смел
и зарад нея на дуел [5852]
той да се бие със Говен.