А пък един-единствен ден
от срока още й оставал:
а после никой нямал право [5856]
част от наследството да вземе,
каквото и да предприеме.
Но как да си представи тя,
че непредвидени неща [5860]
очаквали я? В къща ниска,
намираща се доста близко
до замъка, преспал Ивен,
от свойте близки придружен. [5864]
Щом съмнало, след крепък сън,
излезли всички те навън
и след това отишли тайно
до замъка. А там незнайно [5868]
от колко време от Говен
вест нямало до този ден.
Голямата сестра обаче
узнала овреме това, че [5872]
той се намирал в таен кът
на около три левги път
от замъка. Оттам Говен
се върнал много променен, [5876]
а пък освен това се бил
с такова облекло снабдил,
че никой не го разпознал.
Тогава при самия крал [5880]
голямата сестра решила
да иде и му заявила:
„Как бързо времето минава,
кралю, и пладне отминава. [5884]
Уреченият срок изтече.
И вие виждате добре, че
за правото си ще се боря
и всичко нужно аз ще сторя. [5888]
Ако е имала желание
и съответно основание
да го оспорва, сир, пред вас,
сестра ми щеше в този час [5892]
да бъде тука. Слава Богу,
че се забави толкоз много.
Това е според мене знак,
че тя не вижда вече как [5896]
могла би своя интерес
да защити. А аз до днес
готова бях да устоявам
правата си да притежавам [5900]
наследството. Не се наложи
с оръжие край да се сложи
на спора и е вече време
път най-спокойно да поема [5904]
към бащиното си имение,
че то без никакво съмнение
е мое. Вече се разбра,
кралю, че моята сестра, [5908]
каквото и реши да прави,
за да се противопостави
на мен с кавги или с молби,
напразно сили ще хаби.“ [5912]
Артур изслушал със внимание
коварното й излияние
и й отвърнал: „Вижте, драга,
според закона се налага [5916]
въпросът щателно да бъде
от моя трибунал обсъден.
Затуй ще чакате. Сестра ви
могла би тук да се представи [5920]
преди уречения срок.“
Едва изрекъл кралят строг
словата си и в тоз момент
пред него се явил Ивен [5924]
със малката сестра; лъвът
останал бил във онзи кът,
където през нощта преспал.
А щом девойката видял, [5928]
Артур си радостта не скрил,
защото в този спор той бил
на нейната страна. „Седнете
до мен, девойко, и бъдете [5932]
от Господа благословена!“ —
й рекъл кралят. Уязвена
голямата сестра била
от чутото и не могла [5936]
яда си да сдържи, а цяла
като земята почерняла.
Щом малката се приближила
до краля, тя се поклонила [5940]
и рекла: „Бог да пази вас,
и двора ви. Пристигнах аз,
кралю, и вярвам, че държите
на правото и ще решите, [5944]
че този рицар днес ще може
в дуел честта си да заложи,