за да ми защити правата.
Той е със щедрост всепризната [5948]
и с куп неща обременен е,
ала склони заради мене
делата си да изостави
и днес пред вас да се представи. [5952]
Било би по-добре сестра ми
да не цели да ме измами,
а доброта да прояви
и мир да се установи [5956]
между нас двете най-накрая.
Аз нищо нейно не желая.“
„Нали и аз от тебе също
не искам нищо, че ти всъщност [5960]
не притежаваш нищо свое.
Едно е истина и то е,
че ти, каквото да се случи,
от мене дял не ще получиш.“ [5964]
Със доста сдържан тон, вежливо,
сестра й рекла предвидливо:
„Наистина ще съжалявам,
че зарад нас ще се сражават [5968]
двамина рицари достойни.
Този наш спор е непристоен,
но аз си искам дял, защото
той ми е нужен за живота, [5972]
и благодарна ще ви бъда,
ако с добро и без присъда
отстъпите ми туй, което
е мое.“ — „Сигурна бъдете, [5976]
че само някой полудял
част някаква на вас би дал.
Дори да знам, че адски огън
ще ме изпепели, не мога [5980]
да си представя как от мен
дял бихте взела някой ден.
Дори да бъде с нощ сменена
зората и обратно Сена [5984]
да потече, с бой само може
тоз спор да се реши.“ — „Дай, Боже,
възкликнала сестра й — тоя
мой рицар да спечели боя! [5988]
Ах, аз току-що казах «мой»,
а пък не зная кой е той.
А и той мене не познава.“
Тъй секнал спорът. И тогава [5992]
сестрите за ръка завели
сред двора рицарите смели.
Веднага стекла се тълпата
да гледа битката, с която [5996]
тоз спор да се реши. Но тук
съперниците един друг
не се познали. А нали
отдавна близки те били? [6000]
Защото монсеньор Говен
обичал като брат Ивен,
а и той с обич му отвръщал.
За двамата било присъщо [6004]
в залог на дружбата им свята
да си заложат и главата,
но да се пазят един друг.
Тъй биха сторили и тук, [6008]
ако се бяха разпознали!
Така е в дружбата! Едва ли
в света по-силно чувство има.
Ала със сила несломима [6012]
се проявява и враждата.
Затуй в гърдите, по главата
нанасяли си те безброй
жестоки удари. Та кой [6016]
приел би вместо слава срам?
Вражда и Дружба — аз не знам
как място в един дом намират
и как под покрив общ се сбират [6020]
две чувства толкова различни?
Туй според мен е нелогично.
Там явно ще им бъде тясно.
В съжителството им ужасно [6024]
те трудно биха се разбрали
и в разправии и скандали
живели биха двете, щом
се срещнат във един общ дом. [6028]
Щом всяко тяло притежава
различни крайници — тогава
в закътана далечна стая
отива Дружбата накрая, [6032]
а пък Враждата — на съседен
етаж: към улица да гледа,
че според нейните привички,
тя иска да я виждат всички. [6036]
Враждата вихрено в атака
се устремява, без да чака,
и Дружбата чрез изненада
тя почва подло да напада. [6040]
Къде си, Дружбо? Вън излез!
Не се крий, за да видиш днес
как, съюзени, враговете
към теб вървят от бяс обзети. [6044]
А тях ги свързва дружба свята,
(защото щом не се отмятат
приятелите, тя тогава
вовек безценна си остава). [6048]
Но Дружбата не се усеща,
че със Враждата ще се среща,
защото тя със ум и сила
навреме би предотвратила [6052]
приятели да се сражават
и яростно да се раняват.
Враждата се държи злонравно,
а Дружбата е сляпа явно, [6056]
щом тя изобщо не съзира,
че пред очите й не спира
двубоят кървав. Без причина
Враждата карала двамина [6060]
другари верни да се бият