безсмислено, без лошотия.
От древни времена се знае,
че щом смъртта на друг желаеш, [6064]
туй означава, че го мразиш.
Нима Ивен желаел в тази
борба смъртта на сир Говен?
Да! И Говен ли в онзи ден [6068]
държал на онзи свят да прати
най-предания си приятел
със собствената си ръка?
Нещата не стоят така. [6072]
Не искал ни един от тях
да стори този скверен грях,
дори ако след дълъг бой
престола в Рим получи той. [6076]
Дали не ви подвеждам аз?
Безспорно е, че в онзи час
и двамата били решили
безмилостно, със всички сили [6080]
до край да водят битка жежка,
да си нанасят рани тежки,
додето някой не спечели
победа пълна във дуела. [6084]
Кой от двамината обаче
би се решил да се оплаче
от загубата? С явна злоба
противника да вкара в гроба [6088]
би влязъл всеки в бой последен
в очакване на край победен.
И ако бъдел победен,
как би си позволил Ивен [6092]
да се оплаче, че в борбата
получил рани от ръката
на своя най-добър приятел,
а не от враг или предател? [6096]
А и Говен на свой ред как
би се ожалил, че не враг,
а скъп другар го е сразил,
ако Ивен е победил? [6100]
Така е, щом не се познали,
не можел никой да се жали.
С такава ярост почнал боят,
че всеки копието свое [6104]
строшил на хиляди парчета.
Мълчали те, от гняв обзети,
но ако дума даже бяха
си казали, веднага щяха [6108]
да разберат кой е отсреща
и друга би била таз среща.
Би хвърлил всеки своя меч
и би се втурнал отдалеч [6112]
приятеля си да прегръща.
Не биха потрошили също
те своето въоръжение
при яростното стълкновение [6116]
и всеки своя меч и щит
би пазил здрав, а не разбит
от ударите с всички сили.
Но те тъй яростно се били, [6120]
че всеки гледал с острието
на меча да рани в лицето
противника, а с ръкохватката
целял със точен удар в схватката [6124]
да смаже нос, уста, забрало.
Кръвта като река течала,
а изпод броните разпрани
се виждали дълбоки рани. [6128]
В стремежа си да вземат връх,
останали дори без дъх.
Не мислил никой да се пази
и изумруди и елмази [6132]
от шлемовете им челични
летели на страни различни.
От ударите страховити
при сблъсъка жесток главите [6136]
на двамата мъже кънтели.
Отпаднали те при дуела,
очите им блестели само,
но с настървение голямо, [6140]
със мускули все още здрави,
с пестници силни и корави
размахвал всеки своя меч
във развилнялата се сеч. [6144]
В двубоя лют я шлем, я щит
бил смачкван или бил пробит.
От дългите им остриета
и ризниците на парчета [6148]
били. Тъй яростно се били,
че двамата се изтощили
и преценили, че е време
да спрат и дъх да си поемат. [6152]
След малко тежкото сражение
подели с ново настървение
по-силно отпреди. Тълпата
следяла с интерес борбата [6156]
и възхвалявала бойците:
„Куражът им е за възхита
и ако боят продължава,
те търсят в него не забава, [6160]
а средство да се отличат
и свойта чест да защитят.“
Съперниците проумели,
че хората с това целели [6164]
сестрите да сдобрят. Но всуе,
не щяла каката да чуе
за друго. Малката сестра
показала се по-добра [6168]
и този път: Артур и дворът
да кажели какво да сторят.
Със отвратеност от ината
и от ламтежа на сестрата [6172]
и кралят с младата кралица,
и всеки гражданин и рицар
по-малката сестра решили
да подпомогнат с общи сили. [6176]