Ивен, Рицаря с лъва [bg]

повелите й изпълняват.
Уви, те все по-малко стават, [20]
в предишни времена обаче,
човекът, който я е тачил,
бил хвален и обграждан с чест.
Но любовта изчезва днес: [24]
мнозина, без да чувстват нещо,
твърдят, че обич най-гореща
изпитват, ала на лъжата
най-често къси са краката21. [28]
Тук пиша за човек, готов
да брани своята любов.
Да, мъртъв рицар, знам все пак,
е по-добре от жив селяк22. [32]
Във своето повествование
насочвам вашето внимание
към онзи крал, прочул се вред
със добродетели безчет. [36]
Като бретонците, аз смятам
че вечно тачен на земята
ще е Артур. През онзи ден
във разговора оживен [40]
се включил всеки рицар в двора,
но кралят, чувствайки умора,
когато свършили обяда,
придворните си изненадал [44]
и за да си даде покой,
до Гениевра легнал той
в отделна стая и заспал23.
Осъдили добрия крал [48]
бароните, че не приляга
в такъв ден той от тях да бяга.
Говорели за любовта
отвън до тежката врата, [52]
на уморения сеньор
сир Додинел, сир Сагремор24,
Ке — сенешалът25, сир Говен,
до тях и рицарят Ивен. [56]
Във този миг Калогренан26
разказвал им с нескриван свян
за случка, при която сам
изпитал бил нечуван срам27. [60]
Щом чула младата кралица
какво разказва този рицар,
дощяло й се да узнае
и тя развръзката каква е, [64]
от своя мъж се отделила
и между тях се настанила.
Със почитание голямо
прав станал разказвачът само. [68]
Но сенешалът Ке тогава
от яд и злоба вдигнал врява:
„Калогренан, ах, мили Боже,
въобразихте си, че може [72]
чрез тоз жест да ни засрамите,
а вие да се проявите
като галантен и учтив.
Показвайки се угодлив, [76]
целите нашата кралица
да сметне вас за предан рицар,
а нас — за нагли горделивци
и за разхайтени ленивци. [80]
Но не от мързел си седяхме,
а просто ние не видяхме,
заслушани във този час,
че Гениевра е сред нас [84]
и вие скочихте прав вече!“
„Ке, май отидохте далече —
кралицата го укорила. —
Какво ли ви е озлобило, [88]
че тъй сте избухлив по нрав,
та се изкарвате все прав,
а пък околните корите?“
„Гнева ми, моля да простите, [92]
ала не се месете тук.
Щом сбра ни вашият съпруг,
аз смятам, че сме равни всички.
Не съм с изискани привички, [96]
но според мен е очевидно,
че нищо, в случая, обидно
не казах. Нека прекратим
с вас спора глупав, незначим, [100]
преди да стигнем до кавга.
Кажете, по-добре, сега
на рицаря да продължава
историята да разправя.“ [104]
С тон снизходителен, сдържан
намесил се Калогренан:
„Не съм засегнат аз, сеньор,
от този безпредметен спор, [108]
не съм изобщо уязвен.
И други, по-добри от мен,
по-умни, че и дваж по-смели,
един ли път, Ке, сте посмели [112]
да клеветите най-безчестно.
От памтивека е известно,
че торът е смрадлив, мухата
ни дразни, жили ни осата. [116]
Не се засягам лесно аз
от злобни хора като вас
и не изпитвам оскърбление.
Кралице, моля разрешение [120]
аз разказа да прекратя
и тъй срама да си спестя.
За мен той днес не е забава.“
„О, не! — извикал Ке тогава. — [124]
Кажете му да продължи,
защото не на мен дължи
това той, а на всички тук,
дори на вашия съпруг! [128]
Кралице, няма да ви моля,
но наложете свойта воля.“
Кралицата не се сдържала:
„От дързостта на сенешала [132]
не страдайте, Калогренан.
Аз знам, че Ке е грубиян.
Той няма да се промени
и все ще сипе ругатни. [136]
Калогренан, не се сърдете,
историята разкажете,
от все сърце и аз желая
на разказа да чуя края. [140]
Нали не ще ми възразите?“
„Кралице моя, щом държите
ще почна, но това давление
ще ме подложи на мъчение. [144]
По̀ предпочитам, ваша чест,
око да ми извадят днес,
отколкото да продължавам.
Но, ако ще се подчинявам, [148]
знам, че е най-добре словата
да стигнат първо до сърцата,
а след това и до душите.
В противен случай те прелитат [152]
покрай мнозина, за които
посланието им е скрито,
а думите са само шум,
подминат ли сърце и ум. [156]
Че всяка дума до ушите
подобно вятър лек долита,
ала веднага отпътува,
преставайки да съществува, [160]
ако сърцето не желае
да я поспре и опознае,
че само то е в състояние
да чуе нейното послание. [164]
За думите единствен път
до нас остава си слухът:
той ги приема, след което
умът ги праща към сърцето28. [168]