Примолили се разни хора
Артур да е арбитър в спора,
та тя да вземе също дял.
Поискали от своя крал [6180]
на рицарите да предложи
да спрат, защото лесно можел
единият от тях убит
да падне в боя страховит. [6184]
Но крал Артур им заявил,
че трудно той би помирил
сестрите, тъй като била
хем алчна първата, хем зла. [6188]
Дочули кралските слова
съперниците, но това
не им попречило отново
да водят схватката сурова, [6192]
без някой някак да успее
над другия да надделее.
И всеки, явно изтерзан,
готов и на най-скъпа дан [6196]
за свойта чест, се чудел кой
се е решил да води бой
със него, кой в това сражение
показва толкова умение [6200]
и във защита, и в атака.
Над двамата се спускал мракът.
След миналия в битка ден
бил всеки много изтощен, [6204]
покритото със рани тяло
неимоверно го боляло,
а ризницата му разбита
била с гореща кръв пропита. [6208]
Те искали да спрат, че вече
Се спускала над двора вечер,
а и че всеки се боял
от другия, защото цял [6212]
ден двамата със равни сили
в жестокия двубой се били.
По тези две съображения
примирие без възражение [6216]
приели те, а пък съдбата
за техния кураж в отплата,
решила да се разпознаят,
преди да е настъпил краят. [6220]
Ивен, мъж с благородни нрави,
поискал пръв да се представи,
ала при тежкия двубой
премного кръв изгубил той, [6224]
затуй не разпознал Говен
гласа му слаб и променен.
„Сир — казал той — припада мрак
и според мене няма как, [6228]
ако престанем да се бием,
да бъдем обвинени ние
в страхливост. Мойто уважение
спечелихте в това сражение [6232]
и даже се боя от вас.
До днес не съм се срещал аз
с друг рицар, който тъй умело
да се сражава. Вие смело [6236]
и във атака и в отбрана
се бихте. Много тежки рани
получих в днешния двубой.
От ударите ви безброй [6240]
изтръпвах, мисля най-подир,
че по-добър от мен сте, сир!“
„За Бога — възразил Говен, —
ако сте вие изтощен, [6244]
то аз, за моя изненада,
дваж повече от вас пострадах;
каквото дадох ви, от вас
със лихви го получих аз. [6248]
Нападах ви, ала в ответ
спечелих удари безчет
и в мен извикахте възхита.
Но позволете да попитам [6252]
за името ви. Аз самият
не смятам своето да крия.
Говен ми казват и съм син
на благороден властелин — [6256]
баща ми Лот е крал велик!“
Ивен надал сподавен вик,
щом чул със кой се е сражавал.
От мъка и от гняв тогава [6260]
веднага хвърлил надалеч
окървавения си меч
и потрошения си щит
и, скачайки от коня, с вид [6264]
объркан казал: „Битка тежка
заради очевидна грешка,
за жалост, водихме днес ние.
Щях да откажа да се бия [6268]
с вас, ако бях ви разпознал.
Повярвайте, че бих признал,
преди да съм се бил със вас,
че победеният съм аз!“ [6272]
„Какво? — извикал сир Говен. —
Но кой сте вие, сир?“ „Ивен!
За мен сте по-скъп и от брат
и вас най-много в този свят [6276]
ценя, защото с помощта ви
постигнах почести и слава.
И аз заслуженото днес
ще ви отдам. За мен е чест [6280]
за победен да се призная!“
„Сир, трогнат съм, но не желая
подобна чест аз на готово —
му възразил Говен отново. — [6284]
На по-достойния се пада
победата като награда,
така че ваша е, за Бога!“
„Не, сир, след боя аз не мога [6288]
да си стоя прав на краката
и много убедено смятам,
че вие днес сте победител!“