или ще обявя накрая,
макар и да не го желая,
че племенникът ми Говен
загуби битката с Ивен [6408]
и вие губите тогава!“
Артур не би го злепоставил,
а искал да постави само
на изпитание голямо [6412]
голямата: да я застави
със доброта, а не със завист
да се държи и да приеме
по-малката свой дял да вземе. [6416]
Артур си знаел отпреди,
че няма да я убеди
със доводи обосновани,
затуй прибягнал до закани. [6420]
Отстъпила тя, след което
му рекла: „С болка на сърцето
приех, защото не желая
със отказ да обидя краля. [6424]
Сестра ми дял ще си получи,
но искам честно да се случи
и затова гарант станете.“
„Съгласен съм. А вие двете [6428]
живейте сговорно в имота.
На вас се пада първенството,
а малката се задължава
все пак да ви се подчинява. [6432]
Но вие също я обичайте
и й правата не отричайте.“
Тъй кралят спора им решил
и двете с дял подсигурил. [6436]
Артур на двамата достойни
приятели и смели воини
предложил да се отморят
и броните си да свалят, [6440]
защото, обяснил им кралят,
когато е настъпил краят
на равностойния двубой,
те имат нужда от покой. [6444]
Едва те броните си снели
и в този миг лъва видели,
че търси своя господар.
Щом го открил, добрият звяр [6448]
зарадвал се на тази среща.
Но зървайки лъва насреща,
разбягали се всички. „Спрете! —
подел Ивен. — Не се плашете! [6452]
Лъвът ми е приятел верен!
Към вас ще е добронамерен:
той мирни хора не напада
и никой няма да пострада. [6456]
Нас ни обвързва дружба здрава
и той навред ме придружава.“
Спокойно всички се събрали
край тях и сир Ивен с похвали [6460]
обсипали мнозина воини
за подвизите му безбройни,
за битката му с великана,
за всяка схватка преживяна. [6464]
Говен му рекъл с тъжен глас:
„С голям позор покрих се аз,
защото, Бог ми е свидетел,
на вас, на своя благодетел, [6468]
платих с неблагодарност черна,
а вие с мъжество безмерно
и племенниците ми мили
от великана сте спасили. [6472]
За вас си мислех всеки ден
защото ние с вас, Ивен,
обичаме се като братя
и нас ни свързва дружба свята. [6476]
Във мислите си се надявах
за ваша доблестна проява
да чуя. В много кралства бях,
но нийде друг воин не видях [6480]
така прославен и обичан
и «Рицаря с лъва» наричан!“
Щом броните свалили вече,
подели разговор сърдечен, [6484]
а пък лъвът се приближил
и до Ивен се настанил,
щастлив, че с тях е най-накрая.
В лечебница в отделна стая [6488]
отишли после те, защото
след устрема и мъжеството,
с които през деня се били
и многократно се ранили, [6492]
те трябвало да се лекуват.
Артур не искал да рискува
със здравето им и веднага
повикал лекар да помага. [6496]
Бил лекарят хирург признат
за най-добрия в този свят,
Той със задачата се справил
и скоро те напълно здрави [6500]
били. Ала Ивен таял
в сърцето болка и печал
по отлетялата любов.
За дамата си бил готов [6504]
на всичко, знаейки добре,
че той без нея ще умре.
Намислил да отиде сам
до извора в леса и там [6508]
да предизвика бързо пак
порои, вихри, град и сняг
и повсеместни разрушения,
дано получел опрощение [6512]
от своята любима дама.
В противен случай с най-голяма
стръв той повторил би отново
туй изпитание сурово. [6516]
Напълно щом се излекувал,
без много дълго да умува,
потайно тръгнал сам Ивен.
По пътя той бил придружен [6520]