от своя лъв — другар по-верен
той трудно можел да намери.
Открили извора. Тогава
Ивен, без миг да се забави, [6524]
облял скалата със стакана,
да предизвика урагана.
И тутакси се разразила
вихрушка със страхотна сила. [6528]
Човек би казал, че пропада
лесът във бездните на ада.
Гранитните стени дебели
на замъка тъй се тресели, [6532]
че колкото и да е смел
човек, той плен би предпочел
при перси или мюсюлмани,
но в замъка да не остане. [6536]
Васали и слуги в палата
крещели в страх пред госпожата:
„Проклети да са прадедите,
избрали тук да са стените [6540]
на замък, който всеки може
да разруши, не дай си Боже,
и без усилие голямо
на пепел и руини само [6544]
той тази крепост да направи!“
„Госпожо, хората са прави —
обадила се и Люнет. —
Нуждаете се от съвет [6548]
как тази стряскаща угроза
вас повече да не тормози.
Май нов защитник отдалече
ще трябва да потърсим вече. [6552]
Такъв сред вашите васали
не виждам аз. На тях едва ли
могъл би някой да разчита
за помощ или за защита. [6556]
С бездействие ще се прославим,
ако нелепо се оставим
на рицар, който се надява
тук свойта власт да упражнява. [6560]
Без пръста си да мръдне даже,
той изведнъж ще се окаже,
на вашите земи владетел.
Тогава, Бог ми е свидетел, [6564]
ще разберете, че съм права.“
„Люнет, кажи какво да правя?
Заклевам се, че занапред
не ще се вслушам в друг съвет.“ [6568]
„Госпожо, в този труден ден
съветник по-добър от мен
ви трябва. Как съвет да дам,
щом изход в случая не знам? [6572]
Не мога аз да ви подвеждам.
Уви, не виждам и надежда
да дойде скоро рицар смел,
на своите плещи поел [6576]
товара да ви защитава.
А всички ние дотогава
ще страдаме. Какво спасение
да чакаме, щом с настървение [6580]
избухне ураган в гората?“
При тези думи госпожата
й рекла: „Моите придворни
са тихи, кротки и покорни [6584]
и аз от тях не виждам кой
би бранил извора в двубой.
Но на ума ви, моя мила,
отдавна съм се доверила [6588]
и туй сега ви задължава —
приятел в нужда се познава,
така че дайте ми съвет!“
„Госпожо — казала Люнет, — [6592]
един-единствен рицар може
защита днес да ни предложи —
тоз, който с трима сам се би
и злия великан уби. [6596]
Но той далече се намира.
От слуховете се разбира,
че преживявал лична драма
от скръб по скъпата си дама [6600]
и че той би се доверил
на който би го уверил,
че ще го събере пак с нея.
За нищо друго не копнеел!“ [6604]
„Да го направя съм готова.
Ще дам и клетва, честно слово,
че без да жаля ум и сила,
ще сторя всичко, свойта мила [6608]
да срещне пак. Сега вървете
и рицаря тук доведете.
Ще спазя свойто обещание.“
„Госпожо, нямам основание [6612]
да се съмнявам, виждам ясно,
че ще се справите прекрасно.
Все пак, преди да тръгна аз,
обет ми дайте, стига вас [6616]
това да ви не притеснява!
Нали и Бог тъй повелява.“
„Готова съм да дам обет!“
Тогава хитрата Люнет [6620]
един безценен реликварий
извадила със мощи стари.
Пред тях набожната жена
застанала на колена. [6624]
Люнет за клетвата пред Бога
подбрала всички думи много
внимателно, та таз идея
изгодна да е и за нея, [6628]
и рекла: „Свойта длан вдигнете
и най-напред се закълнете,
че вие няма никой ден
за нищо да вините мен, [6632]
защото правя всичко аз
единствено заради вас.
Повтаряйте: «Кълна се днес
за Рицаря с лъва злочест [6636]
да сторя всичко туй, което
ще възроди любов в сърцето
на дамата му».“ Госпожата
покорно дигнала ръката [6640]
и тихо казала: „Девице,
кълна се, вдигнала десница,
обета да изпълня точно!
Повтарям тоз обет нарочно [6644]
пред Господа и пред светците,
че ако ми се доверите,
ще сторя нужното, та той
любов, и прошка, и покой [6648]
при дамата си да намери!“
С благоразумни маниери
и добросъвестност Люнет
добила ценния обет. [6652]
Кон оседлан отвън извели
и тя тозчас на път поела
със развълнувано сърце
и със усмихнато лице. [6656]
Навлязла скоро във гората,
край онзи извор до скалата
тя рицар изведнъж видяла
и по лъва Ивен познала. [6660]
Доволна, че не се налага
да търси надалеч, веднага
забила в коня свойте шпори
и се насочила към бора. [6664]
Ивен я зърнал отдалече,
познал я и със жест сърдечен
посрещнал девата вежливо.
Тя рекла: „Колко съм щастлива, [6668]
че много бързо ви намерих.“
А той отвърнал с глас треперещ:
„Какво? Издирвала сте мен?“
„Да, търсех ви, сеньор Ивен [6672]
(от мен днес по-честита няма),
защото скъпата ви дама
пред мен положи клетва свята,
че продължава да ви смята [6676]
за свой съпруг най-мил, най-скъп, и
обета няма да престъпи,
пред страх от клетвопрестъпление.“